Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението (Два гроба)

Колко ли езера на име Лонг Пайн имаше в района? Според Гугъл Мапс беше само едно и Кори страшно се надяваше то да е правилното.

Слезе от ужасно скъпото такси, което бе взела от автогарата в Ийст Страудсбърг и което я беше докарало до селския магазин, известен като „Магазинчето на Франк в Олд Фаундри, Ню Джърси“ — най-близката точка до Лонг Пайн, до която можеше да се стигне с кола, отброи сто и двайсет долара, плати на шофьора и влезе в магазина.

Беше точно такъв, какъвто се беше надявала — едно от онези тесни магазинчета, продаващи блесни, стръв, евтини въдичарски пръчки, хладилни чанти, лодкарски принадлежности, вързопи дърва за огрев, газ и — естествено — бира. Цяла стена бира.

Капанче точно по вкуса на баща й.

Докато вървеше към тезгяха, бирените кореми, висящи около касовия апарат, се смълчаха. Несъмнено причината беше пурпурната й коса. Кори беше уморена, раздразнена и доста нещастна, че трябваше да се раздели със сто и двайсет долара за едно возене с такси. Много се надяваше милите чичковци да не я тормозят допълнително.

— Търся Джак Суонсън — каза тя.

Отново тишина.

— Така ли? — най-сетне се обади явно самозваният клоун на компанията. — Какво… Джак да не те е чукнал или нещо такова? — Изсмя се и погледна приятелите си за одобрение.

— Аз съм му дъщеря, малоумна бърсалка за гъз такава — отвърна тя с висок глас, който изпълни магазина и накара всички да се смълчат.

Сега бе ред на приятелите да се изсмеят. Бирения корем се изчерви, но нямаше какво да направи.

— Този път си намери майстора, Мърв — каза един, който не приличаше толкова много на маймуна като останалите, и сръчка с лакът другарчето си.

Кори зачака със скръстени на гърдите ръце.

— Значи ти си хлапето, за което не престава да говори — каза човекоподобният с дружелюбен тон.

Това, че баща й непрекъснато говорел за нея, изненада Кори, но тя не го показа. Дори не погледна към Мърв, който явно беше позасрамен.

— Значи всички познавате баща ми, така ли?

— Сигурно е горе в бараката си — каза по-приятният.

„Бинго!“ — помисли си Кори. Беше се оказала права.

Заля я облекчение, че усилията й не са били напразни.

— Къде е това?

Мъжът я упъти. Бараката се намирала на около километър и половина нагоре по пътя.

— С удоволствие ще те закарам — рече той.

— Не, благодаря. — Тя вдигна раницата си и тръгна към изхода.

— Наистина ще се радвам да го направя. С баща ти сме приятели.

Кори се сдържа и не го попита какво представлява баща й. Начинът не беше този — трябваше да разбере сама. Поколеба се и огледа мъжа. Изглеждаше искрен, навън бе кучешки студ, а раницата й тежеше цял тон.

— Добре. Стига Дръв, тоест Мърв, да не се помъкне също. — И посочи Бирен корем номер едно.

Това предизвика смях.

Накара го да я остави на мястото, откъдето започваше прекият път до бараката — стръмна пътека през боровата гора, в началото на която имаше голяма кална локва, която трябваше да заобиколи. Трябваше да измине около осемстотин метра до целта си и докато вървеше по пътеката, като от време на време пресичаше серпентините на шосето, водещо до Лонг Пайн, усети как започва да й олеква, да се отпуска за първи път от цяла вечност. Беше типичен ден за началото на декември — слънцето светеше през клоните на дъбове и борове, хвърляйки шарена сянка върху земята около нея, а въздухът бе изпълнен с аромата на смола и мъртви листа. Ако имаше чудесно място да се криеш от ченгета (или нацисти), то бе именно тук.

Но когато се замисли за баща си и за това какво ще си кажат един на друг, стомахът й започна отново да се свива. Едва си спомняше как изглежда и нямаше никаква представа какъв ще е сега — майка й беше изхвърлила албума със снимки. Нямаше абсолютно никаква представа какво да очаква. Значи той вече е банков обирджия? Господи, нищо чудно да е алкохолик или наркоман. Един от онези престъпници, изпълнени със самосъжаление, които оправдават постъпките си и хвърлят цялата вина за делата си върху лошите си родители или лошия си късмет. Може дори да съжителстваше с някоя долнопробна кучка.

И какво щеше да стане, ако го хванат и открият, че тя живее в бараката с него? Кори вече беше намерила в интернет постановление 18 USC/1071, което изискваше от федералните да докажат, че тя го е укривала и е направила опит да попречи на издирването или ареста му. Не беше достатъчно само да живее с него, за да се окаже зад решетките. Но все пак как всичко това щеше да се отрази на бъдещата й кариера в правоприлагащата система? Несъмнено катастрофално.