Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението (Два гроба)

Честно казано, доста се съмняваше, че зад всичко това стои братът на Пендъргаст. Не виждаше абсолютно никаква връзка между поведението на този убиец и нещата, извършени от Диоген в миналото. Колкото до мотива, за разлика от предишната вълна убийства, този път нямаше ясен мотив за убиването на тези случайно избрани жертви. Фигурата, която бе видял на записите от камерите, макар да бе с подходящия ръст и телосложение, не се движеше така плавно, каквито бяха движенията на Диоген. Очите също бяха различни. Диоген ни най-малко не му приличаше на психопат, който ще тръгне да разчленява трупове и да оставя части от друго тяло на местопрестъплението. А не биваше да се забравя и дребната подробност с падането му в един сицилиански вулкан. Единствената свидетелка беше абсолютно убедена, че той е мъртъв. А тя беше адски добра свидетелка, макар че не беше съвсем наред с главата.

Пендъргаст беше отказал да му каже защо смята, че убиецът е брат му. Като цяло Д’Агоста имаше чувството, че тази странна идея на Пендъргаст е продукт на дълбоката му депресия след убийството на жена му, съчетана с прекаляването с наркотиците. Вече изпитваше съжаление, че се бе опитал да намеси Пендъргаст в случая — и изпитваше огромно облекчение, че специалният агент не дойде на местопрестъплението.

Гибс се изправи.

— Лейтенант, започвам да мисля, че си имаме работа с двама убийци. Нещо като Леополд и Льоб 22.

— Нима? На записите виждаме само един човек, откриваме едни и същи кървави отпечатъци и употребата на един и същи нож.

— Точно така. Но само си помислете. И в трите хотела охраната е на много високо ниво. Пълно е със служители. Във всички случаи убиецът успява да проникне и да се измъкне, без да бъде изненадан, спрян, прекъснат или предизвикан. Едно от обясненията е, че има съучастник, който наблюдава обстановката.

Д’Агоста бавно кимна.

— Нашият човек върши мократа работа. Той привлича като магнит вниманието ни. Той е човекът, който маха в обектива и казва: „Здрасти, мамо, виж ме!“. Той обаче си има партньор, който е неговата пълна противоположност. Напълно невидим, сливащ се с ламперията, виждащ и чуващ всичко. Двамата нямат пряк контакт помежду си по време на извършването на престъплението, но поддържат тайна и постоянна връзка.

— Чрез слушалки или нещо подобно.

— Именно.

Идеята веднага се хареса на Д’Агоста.

— Значи трябва да потърсим и този тип. Защото няма как да не е бил хванат от охранителните камери.

— Може би. Но не бива да забравяме, че той несъмнено ще бъде много добре маскиран.

Внезапно от спалнята се появи дълга сянка и падна върху тялото. Миг по-късно изникна висока фигура в черно, осветена отзад, със светлоруса коса като ярък ореол около потъналото в сенки лице. Приличаше не на ангел, а на някакъв зловещ призрак, завърнал се от оня свят.

— Двама убийци значи? — разнесе се провлачен глас.

— Пендъргаст! — възкликна Д’Агоста. — Какво става, по дяволите? Как успя да влезеш тук?

— По същия начин като теб, Винсънт. Тъкмо оглеждах спалнята.

Гласът му не беше точно приятелски, но поне в него се долавяше твърдост, каквато липсваше при последната им среща.

Д’Агоста погледна Гибс, който бе зяпнал Пендъргаст, без да е в състояние да скрие неодобрението си.

Още една крачка и ярката светлина освети лицето на Пендъргаст отстрани. Чертите му бяха като изсечени от мрамор.

— Поздрави, агент Гибс.

— Подобно — отвърна Гибс.

— Предполагам, че сте удовлетворен от установяването на връзка?

Мълчание.

— Тъй като сам го споменахте, не, все още не съм получил потвърждение за ролята ви в случая.

Пендъргаст цъкна неодобрително с език.

— Ах, тази бюрокрация във ФБР. Винаги можеш да разчиташ на нея.

— Но разбира се — добави Гибс, без да може да скрие неприязънта си, — помощта на колега винаги е добре дошла.

— Помощ — повтори Пендъргаст.

И внезапно се раздвижи, заобиколи тялото, бързо се наведе, огледа някои неща през лупа, взе нещо с пинцети и го прибра в епруветка с бързи, почти маниакални движения. След като завърши огледа, отново се обърна към Гибс.

— Двама значи?

Гибс кимна и каза:

— Това е само работна хипотеза. Ясно е, че не сме достигнали до момента за правене на заключения.

— С удоволствие бих изслушал доводите ви. Страшно ми е интересно.

Д’Агоста усети някакво напрежение в подбора на думите на Пендъргаст, но предпочете да си затрае.

— Ами — започна Гибс, — не знам дали лейтенантът е споделил с вас предварителния ни доклад, но за нас това е дело на организиран убиец — или убийци, — изпълняващи нещо като ритуал. Ще ви дам доклада, ако го нямате.