Линкольн Чайлд: По пътя на отмъщението (Два гроба)

Фелдър примигна. Трудно му беше да схване думите й.

— Боя се, че разказът ми ще трябва да си остане между нас — продължи тя. — Какво ще кажете?

— Какво ще кажа ли? — повтори Фелдър. — Господи! Разбира се.

— Добре. В такъв случай ви моля да приемете това като подарък от мен. — Констанс замълча за момент. — В края на краищата е Бъдни вечер.

Седяха съвсем неподвижно в пъстроцветната светлина. Констанс погледна над рамото на Фелдър към основната част на параклиса. Двата плика, стар и нов, лежаха на пейката между тях.

— Родена съм на Уотър стрийт шестнайсет, Ню Йорк, през седемдесетте години на деветнайсети век — започна Констанс. — Най-вероятно през лятото на хиляда осемстотин седемдесет и трета. Когато навърших пет, двамата ми родители бяха умрели от туберкулоза. През седемдесет и осма по-голямата ми сестра Мери беше затворена в изправителен дом — мисията Файв Пойнтс — и в крайна сметка изчезна. Брат ми Джоузеф умря през осемдесета. Това ви е известно. Онова, което може би не знаете, е, че сестра ми Мери е станала жертва на доктор в мисията. Много опитен хирург, Енох Ленг. Доктор Ленг беше човек с една-единствена цел — да продължи живота си далеч над нормалния срок, определен на човека. Преди да го съдите, трябва да обясня, че доктор Ленг не се опитваше да удължи живота си поради егоистични причини. Той работеше върху научен проект, който не би могъл да бъде завършен в рамките на един човешки живот.

— Какъв научен проект? — попита Фелдър.

— Подробностите не са важни за разказа ми. — Констанс замълча за момент. — И тъй, стигаме до първата от няколко фантастични истории. Теориите на доктор Ленг бяха неортодоксални, както и схващанията му за медицинската етика. Проучванията му го навели на заключението, че е възможно да се създаде метод, рецепта или еликсир за значително удължаване на живота. Съставките му можели да се получат единствено от жива човешка тъкан, взета от здрав млад индивид.

— Мили Боже! — промълви Фелдър.

— Като специалист в детския изправителен дом във Файв Пойнтс в Манхатън, по онова време най-прочутия бедняшки квартал на Ню Йорк, доктор Ленг не страдал от липса на суров материал. Собствената ми сестра станала жертва на експериментите му. Обезобразеното й тяло, наред с още десетки други, беше открито в масов гроб три години по-късно в Долен Манхатън.

Фелдър си спомни, че е попадал на статия за находката при едно от посещенията си в обществената библиотека. Материалът беше публикуван в „Ню Йорк Таймс“ и бе написан от онзи репортер Смитбак, който по-късно бил убит. „Значи Мери Грийн е била сестра на Констанс“ — помисли си той.

— Боя се, че много хора са станали жертва на доктор Ленг, докато усъвършенствал техниката си. Достатъчно е да се каже, че през хиляда осемстотин осемдесет и пета той постигнал успех в създаването на еликсира.

— Значи е намерил начин да удължи живота си?

— Техниката му е съсредоточена върху група нерви, известна като cauda equina 45 — тъй като сте лекар, едва ли имате нужда от допълнително анатомично обяснение. В отговор на въпроса ви — да, чрез серия последователни усъвършенствания той наистина успял да създаде еликсир, който драматично забавя процесите на стареене на човешкото тяло. По онова време аз бях негова повереница и живеех в къщата му.

— В къщата му? — възкликна Фелдър.

— След като сестра ми изчезна, аз станах „дете от канавките“, както се казваше по онова време. Нямах семейство и живеех на улицата, правех всичко, за да остана жива. Просех, правех циганско колело или чистех тротоарите с надеждата да изкарам някой цент. Неведнъж бях на крачка да замръзна или да умра от глад. Много нощи преспивах в сянката на мисията, където доктор Ленг работеше като доброволец. Един ден той спря и ме попита как се казвам. Когато му казах, той като че ли осъзна, че е виновен за положението ми, и поради някаква неизвестна причина се съжали над мен. Или може би не. Както и да е, прибра ме в къщата си на Ривърсайд Драйв и ме използваше като опитно зайче, като ми даваше от усъвършенствания си еликсир, може би за да провери за странични ефекти. И колкото и да е странно, с времето се привърза към мен. Така и няма да разбера защо. Хранеше ме, обличаше ме, образова ме и… продължи да ми дава същия еликсир, който пиеше и той самият.

Констанс трудно изрече последните думи. За няколко минути параклисът потъна в тишина. Историята беше невероятна, но Фелдър знаеше, че е истина.