Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението (Два гроба)

Накрая Констанс продължи:

— Много години водехме самотен, изолиран живот в онова имение. Продължавах да изучавам литература, философия, изобразително изкуство, музика, история и езици, отчасти с помощта на доктора и отчасти самостоятелно, като имах пълната свобода да използвам библиотеката му и научните му колекции. Междувременно доктор Ленг продължи работата си. Към хиляда деветстотин трийсет и пета постигна втория си успех. С помощта на различни вещества и съединения, които дотогава не бяха достъпни, успя да синтезира еликсир, който вече не изискваше… човешки фактори.

— Иначе казано, престанал е да убива — отбеляза Фелдър.

Констанс кимна.

— Стига да можеше да удължи живота си, той не изпитваше угризения да отнема живот. Като учен обаче това накърняваше чувството му за чистота и естетика. Да, престана да убива. Вече нямаше нужда от това. Еликсирът, който продължавахме да вземаме, беше изцяло синтетичен. Но по-голямата му задача си оставаше незавършена. И затова проучванията му продължиха, докато не бяха прекратени, при това доста внезапно, през пролетта на петдесет и четвърта.

— Защо петдесет и четвърта? — попита Фелдър.

На устните на Констанс заигра тънка усмивка.

— И това няма отношение към разказа ми. Ще ви кажа обаче едно. Веднъж доктор Ленг ми обясни, че има два начина да „излекуваш“ пациент. Общоприетият начин е като възстановиш здравето му.

— А какъв е другият?

— Да го избавиш от мъките му. — Тънката усмивка изчезна. — Във всеки случай, след като работата му най-сетне беше завършена — или по-точно, вече не бе необходима, — доктор Ленг престана да приема еликсира. Изгуби интерес към живота, стана още по-усамотен и започна да старее с нормална скорост. Но ми даде възможност да избирам. И аз… избрах да продължа.

— Нещата продължиха по същия начин още петдесет и няколко години, докато не станахме жертви на неочаквано и жестоко нападение в дома ни. — Тя въздъхна. — Доктор Ленг беше убит, а аз се скрих в най-затънтените кътчета на къщата. В крайна сметка редът беше възстановен и имението премина в ръцете на един роднина на Ленг — Алойзиъс Пендъргаст.

— Пендъргаст? — слиса се Фелдър.

Констанс кимна.

Фелдър поклати глава. Това бе твърде много, за да може да го възприеме. Твърде много.

— Наблюдавах Пендъргаст много месеци, преди най-сетне да му се разкрия. Той бе така мил да ме приеме за своя… за своя повереница. — Констанс се размърда на пейката. — Това е, доктор Фелдър. Историята на живота ми.

Фелдър пое дълбоко дъх.

— Ами… детето ви? — Нямаше начин да не се запита кой е бащата.

— Родих го в Гсалриг Чонг, един затънтен манастир в Тибет. Чрез една сложна процедура монасите припознаха сина ми като деветнайсета инкарнация на един от най-светите ринпоче на Тибет. Това се оказа неимоверно опасно. Китайските окупатори безмилостно преследваха тибетския будизъм и особено идеята за прераждането на светци. През деветдесет и пета, когато Далай Лама провъзгласи едно шестгодишно момче за единайсета инкарнация на Панчен Лама, китайците прибраха детето и оттогава никой не го е виждал — вероятно е било убито. Китайците научиха, че синът ми е провъзгласен за деветнайсета реинкарнация на ринпоче, и дойдоха да го приберат.

— И затова е било нужно да ги убедите, че е умрял — каза Фелдър.

— Именно. Престорих се, че бягам с детето, и после го хвърлих зад борда. Всичко беше постановка. Около ареста ми се вдигна много шум и това като че ли задоволи китайците. Междувременно истинското ми дете бе прехвърлено тайно от Тибет в Индия.

— Значи на борда на „Куин Мери Две“ сте качили манекен, който после сте изхвърлили през борда?

— Точно така. Кукла в цял размер. Тя полетя през борда.

Последва кратко мълчание, след което Фелдър заговори отново:

— Има още нещо, което не разбирам. Защо ме пратихте след кичура коса? Винаги съм смятал, че това е… — Той се изчерви. — Любовно изпитание. Начин да се изявя, да се докажа пред вас. Но вие ясно казахте, че не изпитвате към мен подобни чувства.

— Все още ли не сте се досетили за отговора, доктор Фелдър? — отвърна Констанс. — Всъщност те са по-скоро два. — Усмихна му се. — Онзи ден, когато дойдохте да ме посетите в библиотеката, току-що бях научила, че синът ми е стигнал жив и здрав в Индия. Намира се в Дарамсала, при тибетското правителство в изгнание, и е много добре охраняван. Сега ще може да израсне и да получи съответното обучение, необходимо за позицията му като деветнайсети ринпоче. В безопасност от китайците.