Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението (Два гроба)

Явно не го беше наложил достатъчно убедително.

С растящо вълнение Пендъргаст наблюдаваше приближаването на отряда. Можеше и да се получи. Пък и сега виждаше също, че полковникът е довел много по-малко хора, отколкото се бяха разбрали. При такъв малоброен отряд изненадата и скоростта ставаха решаващи.

Ако проработеше, още по-добре. Но имаше и риск. Огромен риск.

Но когато избухна първият взрив, когато доковете полетяха във въздуха, когато хората бяха изхвърлени във водата и двата съда се килнаха, Пендъргаст се вцепени от обзелия го шок. Всичко се беше променило за миг.

Чуваше далечното тракане на автоматичен огън и виждаше зад хребета под крепостта проблясъците от дулата. Не можеше да види самите противници от това място, но прецени, че не са малко — може би стотина, значителна част от състава на крепостта, добре обучени и организирани. Когато димът от експлозиите започна да се разсейва, пред очите му се разкриха пълните размери на поражението. Мнозина от нападателите бяха убити на място или бяха тежко ранени, а защитниците довършваха оцелелите във водата. Самият полковник обаче беше оцелял с шепа хора. Пендъргаст гледаше как се насочват към прикритието на едни канари на брега, как продължават на бегом по склона, губейки човек по пътя, и как преодоляват последната отсечка към отвора в стената, оставайки с още един човек по-малко. Четирима мъже и полковникът успяха да стигнат до отвора и изчезнаха от поглед.

Петима войници. И той. Шестима срещу цяла крепост добре въоръжени и обучени бойци, генетично създадени да бъдат безмилостни и интелигентни, намиращи се на своя територия, защитаващи своята земя, своя град, своята крепост, причината за собственото им съществуване.

Докато обмисляше проблема, Пендъргаст започна да осъзнава, че може да не са останали никакви изгледи за успех. Единствената му утеха бе, че войната е най-непредсказуемата от всички човешки дейности.

Измъкна се от укритието си и се втурна по тунела, като се скри в един страничен проход, когато чу тропота на приближаващи се войници. Те минаха покрай него и той продължи напред, като се спусна по порутено стълбище, водещо към основите на крепостта. Някъде отгоре вече се чуваше стрелба — войниците несъмнено се събираха да окажат отпор на последните хора на полковника при дупката в стената или непосредствено около нея.

Когато стигна големия тунел, минаващ покрай външната стена, гърмежите зазвучаха по-силно. Отново чу тропот зад себе си и в последния момент успя да се вмъкне в една лаборатория и да затвори вратата. Чуха се още изстрели и писъци. Поне бразилците оказваха забележителна съпротива.

Изскочи в тунела и продължи напред, докато не стигна една чупка, зад която се беше свила група немски войници, явно приковани на място от огъня на бразилците. Тесните тунели, тежките каменни стени и безбройните ниши и скривалища поне донякъде помагаха на хората на полковника срещу многобройния противник. Пендъргаст се заслуша и реши, че бразилските войници са заели добра отбранителна позиция в самата стена и оказват сериозна съпротива, но са притиснати от всички страни. Бяха обречени, ако не успееха някак да се измъкнат.

Промъкна се напред, изчака поредната силна експлозия и като я използва като прикритие, свали един от германците с изстрел в бедрената артерия, където нямаше да могат да определят откъде е долетял куршумът. Изчака отново удобен момент и свали втори германец. Стана точно така, както се беше надявал — без да осъзнават, че са атакувани в гръб, войниците се оттеглиха към него с известен смут, смятайки, че са изложени на огън някъде отпред. Пендъргаст бързо се скри в лабораторията, за да минат покрай него. След това излезе, вече пред отстъпващата група, претърси един от свалените войници и намери няколко гранати и два пълни пълнителя за автомат, като през цялото време му се налагаше да се прикрива от огъня на паникьосаните бразилци.

Вече въоръжен, Пендъргаст се върна в лабораторията, свърза гранатите една за друга и направи хлабави възли около предпазителите им. След кратко търсене намери тънка жица и издърпа халките. Много внимателно се върна в тунела, като се ослушваше за паузи в стрелбата и експлозиите, в подходящия момент спринтира и спря на мястото, където таванът бе нашарен с пукнатини. Измъкна една носилка на колела от съседната лаборатория, качи се на нея, закрепи грозда гранати за тавана и разви тънката жица, която закрепи за края на връвта с хлабавия възел. После избута носилката в лабораторията, приклекна до вратата и се заслуша.