Артуро Перес-Реверте - Фламандският майстор

Хулия плаваше в някакво въображаемо пространство между венецианското и нарисуваното огледало — границите между двете плоскости се размиваха. Златистата светлина обгърна и нея и много бавно, почти подпряла ръка върху зеленото сукно на масата, внимателно, за да не разбърка шахматните фигури върху дъската, тя се наведе към Роже д’Арас и целуна нежно студените му устни. Докато се обръщаше, забеляза с ъгълчето на окото си как нещо просветна — беше орденът на Златното руно върху алената дреха на другия играч — Фердинанд Алтенхофен, херцог на Остенбург. Той беше вперил в нея неразгадаемия поглед на тъмните си очи.

Когато часовникът на стената удари три, пепелникът преливаше от фасове, а чашата и кафеварката, поставени насред безпорядъка от книги и документи, бяха почти празни. Хулия се облегна назад в стола си и се взря в тавана. Опитваше се да подреди мислите си. За да пропъди заобикалящите я призраци, тя запали всички лампи. Границите на действителността постепенно се възстановяваха, тя бавно се озоваваше отново на обичайното си място във времето и пространството.

Тя заключи, че съществуват и по-практични начини да се задават въпроси; съществуваше и друга, по-правилна гледна точка, която несъмнено бе правилната, ако вземем предвид, че Хулия приличаше повече на порасналата Уенди 49, а не на Алиса. За да започне разсъжденията си по този начин, й трябваше само да затвори очи и да ги отвори отново, да огледа работата на Ван Хойс, както би огледала всяка друга картина, рисувана преди пет века, а после да вземе лист и молив. Това и направи, допивайки остатъка от изстиналото кафе. Каза си, че по това време на нощта, след като не й се спеше ни най-малко и най-много се боеше да не се подхлъзне по наклонената плоскост на фантазиите, най-добре би било да опита да пререди представите си в светлината на последните събития. Затова започна да пише:

I. Датата на картината е 1471 г. Представена е шахматна партия. Загадката: Какво се е случило всъщност между Фердинанд Алтенхофен, Беатрис Бургундска и Роже д’Арас? Кой е наредил да убият рицаря? Какво общо има шахът с цялата история? Защо Ван Хойс е решил да нарисува картината? Защо, след като веднъж е поставил надписа Quis necavit equitem, впоследствие решава да го скрие? Възможно ли е да се е страхувал, че може да убият и него?

II. Аз съобщавам на Менчу за откритието си. После отивам при Алваро. Но той вече знае за картината; някой го е разпитвал за нея преди мен. Кой?

III. Алваро загива. Нещастен случай или убийство? Очевидна е връзката с картината или може би с моето посещение и въпросите, които му задавах. Има ли нещо, което някой иска да не узная? Възможно ли е Алваро да е открил нещо важно, което аз не знам?

IV. Неизвестно лице (не е изключено това да е убиецът или убийцата) ми изпраща историческата справка, направена от Алваро. Какво е това, което е знаел Алваро, и представлява опасност за някой друг? А този неизвестен (или неизвестни) — какво смятат, че трябва да знам и какво — да не знам?

V. Пликът с документацията е оставен в „Урбекспрес“ от неизвестна руса жена. Свързана ли е тя със смъртта на Алваро или е била просто преносител?

VI. Въпреки че и двамата разучаваме един и същ обект, Алваро загива, а аз (засега) — не. Възможно ли е неизвестният да иска да улесни работата ми, или да ме насочи към нещо? И ако е така, към какво? Има ли то нещо общо с цената на картината? Или с моята работа като реставратор? Или с надписа? С шахматната задача? Или въпросът е да се разкрият ли определени исторически факти или не? Каква връзка е възможно да съществува между някой, който живее в двадесети век, и друг, който е живял през петнадесети?

VII. Основен въпрос на този етап: Възможно ли е един хипотетичен убиец да има изгода от увеличението на цената на картината на предстоящия търг? Възможно ли е в картината да има още нещо, което аз да не съм открила?

VIII. Съществува ли възможност цялата история да няма нищо общо с цената на картината, а да е свързана с тайната на изобразената на нея шахматна партия? Това е задача на Муньос, шахматна задача. Как би могло нещо, свързано с нея, да причини нечия смърт пет века по-късно? Това е не само смешно, но и глупаво (поне аз мисля така).

IX. Заплашва ли ме опасност? Може би някой изчаква да узная малко повече. Може би работя за него, без да го съзнавам. Може би съм все още жива, защото този някой има нужда от мен.

Тя си припомни нещо, което Муньос беше казал първия път, когато видя картината на Ван Хойс, и започна да го възпроизвежда черно на бяло. Той беше говорил за различните нива в картината. Може би описанието на едно от тях щеше да й помогне да разбере нещо.