Артуро Перес-Реверте - Фламандският майстор

— А коя е била наистина фигурата? — Хулия разучаваше дъската. Черно-бялата геометрична картина вече не й беше чужда — можеше да се движи по нея като в позната територия. — Казахте, че може да се установи, ако се обмислят движенията на фигурите, които са вече извън игра.

— Така и направих. Разучавах ги една по една и стигнах до изненадващо заключение.

— Коя фигура може да е взел топът, отивайки на b5 ? — Муньос заоглежда дъската с уморени от безсъние очи, като че ли наистина не знаеше отговора. — Не може да е бил черен кон, защото и двата са все още в игра. Не е бил и офицерът, защото поле b5 е бяло, а черният офицер, който може да се движи по белия диагонал, не е мръднал от първоначалната си позиция. Той си е на c8 , където двете му възможности за движение са блокирани от черните пешки, които също още не са влезли в игра.

— Може би черна пешка? — предположи Хулия.

Муньос поклати глава.

— Отне ми повече време да отхвърля тази възможност, защото най-объркващи в тази игра са позициите на пешките. Но не може да е била нито една от черните пешки, защото тази на a5 е дошла от c7 . Както знаете, пешките могат да вземат противникова фигура, движейки се с едно поле по диагонал напред, и тази най-вероятно е взела двете бели фигури от b6 и a5 . Що се отнася до останалите четири черни пешки, те очевидно са били много надалеч, когато са били взети. Не може да са били в позиция близо до b5 .

— Тогава трябва да е бил черният топ. Белият топ го е взел на b5 .

— Невъзможно. Като се има предвид подреждането на фигурите около a8 , става ясно, че черният топ е бил взет там, от първоначалната си позиция, без изобщо да е бил местен. Бил е взет от бял кон — макар че в този случай не е от кой знае какво значение от коя фигура е бил взет.

Хулия вдигна объркано очи от дъската.

— Не разбирам. Току-що изключихме всички черни фигури. Коя фигура е взел тогава белият топ от b5 ?

Леката усмивка на Муньос не беше в никакъв случай самодоволна; той като че ли просто се забавляваше от въпроса на Хулия, или от отговора, който се готвеше да й даде.

— Работата е там, че не е взел никаква фигура. Не ме гледайте така. Вашият Ван Хойс е бил майстор и в залагането на фалшиви следи. Излиза, че никаква фигура не е била взета на b5 . — Той се умълча внезапно, скръсти ръце и се приведе над малката дъска. После погледна Хулия и постави показалеца си върху черната дама. — Ако последният ход на белите не е носел заплаха за черната дама от страна на топа, остава някоя бяла фигура да се е преместила така, че да е поставила черната дама в шах от белия топ. Значи, местена е бяла фигура или от b4 , или от b3 . Ван Хойс трябва добре да се е забавлявал, съзнавайки, че който се опита да реши задачата, ще бъде подведен от уловката с двата топа.

Хулия кимна бавно. Достатъчни бяха няколко думи на Муньос, и някой видимо незначителен и безличен ъгъл на дъската се изпълваше с безкрайни възможности. Имаше нещо вълшебно в способността му да води другите през този сложен черно-бял лабиринт, към който притежаваше скритите ключове. Като че ли се ориентираше по някаква невидима мрежа от връзки, скрита под повърхността на дъската, и пораждаше невероятни, немислими комбинации, само като ги обличаше в думи — тогава те ставаха толкова очевидни, че човек се чудеше как е възможно да не ги е видял веднага.

— Разбирам — каза тя след няколко секунди, — тази бяла фигура е защитавала черната дама от топа. Когато се е преместила, черната дама е изпаднала в шах.

— Точно така.

— И коя е била тази фигура?

— Може би ще успеете да прецените сама.

— Бяла пешка?

— Не. Едната е била взета на a5 или b6 , а другата е много далече. Не може да е била и някоя от другите.

— В такъв случай наистина нямам представа.

— Погледнете внимателно дъската. Можех да ви кажа от самото начало, но по такъв начин бих ви лишил от едно заслужено удоволствие. Не бързайте — той обхвана с един жест кафенето, чашите с кафе на масата и пустата улица. — Имаме достатъчно време.

Хулия се съсредоточи върху дъската. След малко, без да откъсва очи от нея, извади цигара, и лека, неопределима усмивка плъзна по устните й.

— Струва ми се, че разбрах — каза тя предпазливо.

— Добре тогава, кажете какво мислите.

— Офицерът, който може да се движи по белия диагонал, стои недокоснат на f1 , и не е имал време да стигне дотук от единствената възможна предварителна позиция — b3 , защото b4 е черно поле. — Тя погледна към Муньос за потвърждение, преди да продължи. — Искам да кажа, биха му били необходими поне — Хулия започна да брои на пръсти — три хода, за да стигне от b3 до сегашната си позиция. Което ще рече, че ходът, който е поставил черната дама в шах от топа, не е бил на белия офицер. Права ли съм?