Джеффри Арчер - По-силно от меча

— Няма да имат особен избор, ако пресата продължи да нарича Фишър „галопиращия майор“, а ти много добре знаеш какви са журналистите, когато надушат кръв. Честно казано, не виждам как Фишър ще се удържи повече от няколко дни. Така че колкото по-скоро се върнеш в избирателния си район, толкова по-добре.

— Ще го направя веднага щом делото приключи.

— Кога ще стане това според теб?

— След няколко дни. Най-много седмица.

— Ако си дойдеш за уикенда, ако те видят да пазаруваш на Броудмийд в събота сутринта, гледаш мача на „Роувърс“ следобед и отидеш на утринната служба в „Сейнт Мери Редклиф“ в неделя, това ще напомни на хората, че все още си здрав и читав.

— Ако се стигне до извънредни избори, какви са шансовете ми според теб?

— За посочването ти като кандидат или за извоюване на мястото ти?

— И двете.

— Все още си предпочитаният кандидат, макар че някои жени в комитета повдигнаха въпроса, че имаш два провалени брака. Но аз работя върху тях и е добре, че отказа мястото в Камарата на лордовете, защото искаш да се бориш отново за мястото.

— Казах ти това строго поверително — напомни му Джайлс.

— А аз го казах строго поверително на всички шестнайсет членове на изпълнителния комитет — отвърна Гриф.

Джайлс се усмихна.

— А какви са шансовете ми да си върна мястото?

— Дори пудел с розова панделка би спечелил извънредни избори, докато Тед Хийт обявява извънредно положение всеки път, когато има стачка.

— В такъв случай май е време да ти кажа другата новина.

Гриф повдигна вежда.

— Смятам да помоля Карин да се омъжи за мен.

— Не може ли да го направиш след изборите? — замоли се Гриф.

За всички свързани с делото за клевета уикендът се оказа дълъг.

След кратко съвещание с мистър Трелфорд веднага след разпускането на съда Джайлс откара Ема до Глостършър.

— Няма ли да е по-добре да дойдеш за уикенда? Марсдън ще се погрижи за теб.

— Много мило от твоя страна — отвърна Ема, — но трябва да съм у дома, ако Хари се обади.

— Не мисля, че е много вероятно — тихо каза Джайлс.

— Защо? — настоятелно попита Ема.

— Вчера сутринта преди съдебното заседание посетих сър Алън на номер десет и той ми каза, че Хари си е взел билет за последния полет миналия петък, но така и не се качил в самолета.

— Значи са го арестували?

— Боя се, че да.

— Защо не ми каза веднага?

— Точно преди да заемеш свидетелското място? Едва ли щеше да ти помогне особено.

— Сър Алън имаше ли други новини?

— Каза ми, че ако не чуем новини от Хари до понеделник сутринта, външният министър ще извика руския посланик и ще настоява за обяснение.

— Каква полза ще има от това?

— Посланикът ще си даде сметка, че ако не го освободят, на следващия ден Хари ще се появи на първите страници на всички вестници по света. А това е последното, което биха поискали руснаците.

— Тогава защо им е било изобщо да го арестуват? — попита Ема.

— Намислили са нещо, но дори сър Алън не може да се досети какво точно.

Джайлс не каза на Ема за неотдавнашните си преживявания, когато се беше опитал да влезе в Източен Берлин, понеже беше предполагал, че Хари няма да мине дори през паспортната проверка, а ще бъде качен на следващия самолет за „Хийтроу“. Виждаше му се безсмислено да задържат президента на Асоциацията на английските писатели без основателна причина. Дори руснаците предпочитаха да избягват по възможност лошата реклама. Подобно на сър Алън обаче Джайлс не можеше да се сети какво са намислили.

През безсънния уикенд Ема запълни времето си, като отговаряше на писма, четеше, дори се зае да лъсне сребърните сервизи, но нито веднъж не се отдалечи на повече от няколко крачки от телефона.

В събота сутринта Себастиан се обади и когато чу гласа му, тя за момент си помисли, че е Хари.

„Можем да изгубим“ — беше изразът, който сър Едуард използва по време на консултациите с лейди Вирджиния в кабинета му в петък вечерта. Посъветва я да прекара тих уикенд, да не остава до късно през нощта и да не прекалява с алкохола. Трябваше да е отпочинала, спокойна и готова за битка с Трелфорд, когато излезе на свидетелското място в понеделник сутринта.

— Просто потвърдете, че винаги сте позволявали на майор Фишър като ваш професионален съветник да се занимава с всичко свързано с „Барингтън“ независимо и равнопоставено — повтаряше той. — Никога не сте чували за мистър Бени Дрискол и сте били шокирана, когато сте открили, че Седрик Хардкасъл е пуснал всичките си акции на пазара през уикенда преди годишната среща. Просто като акционер сте сметнали, че мисис Клифтън трябва да каже истината, а не да ви пробутва изтъркани фрази. И в никакъв случай не се хвърляйте на стръвта на Трелфорд, защото ще се опита да ви улови като пъстърва. Плувайте в дълбокото и не се изкушавайте да се издигнете до повърхността, защото ако го направите, ще ви закачи и бавно ще ви изкара на сухо. И накрая, само защото нещата засега вървят добре за нас не означава, че трябва да ставате прекалено самоуверена. Неведнъж съм виждал как дела се губят в последния ден от клиент, който е решил, че вече е победител. Запомнете — повтори той, — можем да изгубим.