Хорас Маккой - Уморените коне ги убиват, нали?

— Не го правя заради Ейприл. Заради друго е.

— От гордост ли?

— Може би… Е, аз да си тръгвам. Ще отида до вашия любителски театър. — Менефи се изправи. — Щом не е била с теб, била е с някой от театъра. Ще го открия — закани се той и си излезе.

Долан го изпрати с поглед, вдигна хавлията си и напъха крака в червените си пантофи. После отиде във всекидневната и от прозореца проследи как Менефи се качва в двуместния си пакард и се отдалечава с голяма скорост. Върна се до телефона и набра номера на театъра. Обадиха му се по апарата зад кулисите, но той помоли да го свържат с администрацията. Почака малко и чу гласа на Дейвид.

— Обажда се Майк Долан, Дейв… Да, добре… Получи ли го?… Благодаря ти за заема. Оставих чека на Арлийн, исках да ти се издължа, докато все още имам пари. Виж какво, Дейв, Рой Менефи току-що излезе оттук, гледаше на кръв. Тръгнал е да търси Ейприл и носи пистолет. Подкара към вас и ако питаш мен, трябва да предупредиш всички да си мълчат за електротехника, а на него му кажи да се маха… Не знам, снощи не се е прибирала. Менефи е способен на всичко… Добре. Да, да, ще се видим тия дни…

Едва затвори телефона и Елбърт дотича при него. Пяната беше засъхнала по лицето му.

— Размина ти се на косъм, а?

— Аха…

— Този път наистина се изплаших. Боже мой, да не знае човек кога някой откачен тип ще дойде да го изпрати на оня свят…

Долан тръгна към стълбището, без да отговори. Главата го заболя отново.

— Едва те познах с тая превръзка — посрещна го бодро Майра, когато влезе в канцеларията на печатницата. — Какво ти каза лекарят?

— Зараства. Ще мине след ден-два.

— Здрасти, Долан — поздрави го и Грисъм.

— Здрасти…

Майра му подаде някакъв списък.

— Виж, вече девет души се обадиха за годишен абонамент. По своя инициатива.

— Казвах ти, че материалът за Карлайл ще свърши добра реклама — подхвърли Грисъм.

— Обади се също и Томас, търси те два пъти по телефона. Каза да отидеш при него по обяд. За някакво важно съвещание или нещо подобно…

— Що за съвещание?

— Не ми обясни. Само ми повтори, че било наложително и ти да си там. Щяло да бъде от голяма полза за теб.

— Нямам време за губене — намръщи се Долан. — Какво, по дяволите, иска той?

— Нищо няма да ти стане, ако отидеш да разбереш…

— Може и да отида.

Долан седна до телефона и набра номера на Съдебната палата. Поиска да го свържат с кабинета на шерифа и накрая успя да открие Макгонагил. Каза му, че е много важно да се видят незабавно. Макгонагил предложи да се срещнат вечерта, тъй като не било разумно Долан да се появява там.

— Не можеш ли да отскочиш дотук за малко? — попита го Долан. — Нямаше да те занимавам с това, Бъд… но случаят не търпи отлагане. Ще ти отнема само пет минути…

Макгонагил се съгласи.

— Редакцията е на Шесто авеню, до последната спирка. В печатницата на Грисъм… Благодаря ти, Бъд.

Долан остави слушалката на мястото й и се изправи.

— Това за абонаментите е чудесно, Майра — подхвърли й той. — Здрасти, Ед… как е хлапето днес?

— Благодаря, по-добре…

— Браво. Аз ще отскоча да изпия едно кафе. Ще се върна, преди да е дошъл Макгонагил…

Той отиде до близката дрогерия. Стана му приятно, като забеляза на рафта десетина броя „Космополит“. Седна на бара и си поръча кафе. Изпи го бавно и се върна в канцеларията. Майра му съобщи, че абонаментите са се увеличили с още два…

След десет минути се появи Макгонагил. Грисъм го посрещна на входа и му показа къде да се качи, а сам той отиде при Майра. Двамата останаха да си говорят.

— Извинявай за безпокойството, Бъд — започна Долан, когато Макгонагил влезе при тях.

— Няма нищо, Майк — отвърна Макгонагил, но с доста кисел тон. — Какво правиш, Ед…

— Добре съм, Бъд. Сядай.

— Снощи се натъкнах на нещо и си помислих, че ти можеш да ми помогнеш — продължи Долан. — Мога да разчитам единствено на теб и на инспектор Емет, на никой друг в този град. Все пак първо исках да поговоря с теб.

— Добре, добре. За какво става въпрос?

— Чувал ли си за кръстоносците?

— Не… не съм. Какви кръстоносци?

— Чувал си, чувал си, Бъд — тихо му каза Долан. — Както присви очи и вирна нос, веднага се издаде. Кои са те?

— Стига бе, Майк. Само за това ли ме извика?

— Само за това. Според мен никак не е малко. А ти какво мислиш?

— Не знам. Никога не съм чувал за кръстоносците…

— Те са също като лигата „Епуърт“ на методистката църква, само че малко се различават — подхвърли Бишъп със сарказъм.