Джеффри Арчер - Греховете на бащата

— Утре сутринта отивате направо в „Монс“, където ще започнете встъпителен курс в понеделник. Моите поздравления и успех.

— Благодаря, сър — отвърна Джайлс и попита: — А Бейтс също ли ще дойде?

— Бейтс? — повтори майор Радклиф. — Ефрейтор Бейтс ли имате предвид?

— Тъй вярно, сър.

— Господи, не — отвърна адютантът. — Той не е от офицерско тесто.

Джайлс можеше само да се надява, че германците са също толкова късогледи при подбора на офицерите си.

Когато следващия следобед се яви в Школата за обучение на офицери „Монс“ в Олдършот, Джайлс не беше подготвен за поредния бърз обрат в живота си. Отне му известно време да свикне ефрейторите, сержантите и дори старши сержантът да се обръщат към него със „сър“.

Спеше в самостоятелна стая, чиято врата не се отваряше с трясък в пет сутринта, нямаше подофицер, който да му крещи да стане. Вратата се отваряше тогава, когато самият той решеше да я отвори. Закусваше в столовата с група млади мъже, които нямаха нужда от обяснения как да държат ножа и вилицата, макар че един-двама като че ли никога нямаше да се научат как се държи пушка, още повече да стрелят с нея. След няколко седмици обаче същите тези мъже щяха да са на фронтовата линия начело на войници, чийто живот щеше да зависи от решенията им.

Джайлс седеше заедно с тях в класната стая, където изучаваха военна история, география, картография, бойна тактика, немски и изкуството на командването. Ако беше научил нещо от касапина от Броуд стрийт, то бе, че изкуството на командването не може да се преподава.

След два месеца същите млади мъже участваха в тържествен парад и бяха повишени в офицери на Негово Величество. Получиха две коронки, по една за всяко рамо, офицерски камшик за езда и поздравително писмо от благодарния крал.

Джайлс искаше просто да се върне в полка си при старите си другари, но знаеше, че това е невъзможно, защото когато в онзи петъчен следобед излезе на плаца, ефрейторите, сержантите и дори старши сержантът му отдадоха чест.

В същия ден шестдесет младши лейтенанти напуснаха Олдършот и се пръснаха из цялата страна, за да прекарат уикенда със семействата си. За някои от тях това бе последното завръщане у дома.

Джайлс прекара по-голямата част от съботата в прекачване от влак на влак на път за Западна Англия. Пристигна в Имението точно за вечеря.

Елизабет не направи опит да скрие гордостта си.

Джайлс бе разочарован, че Ема и Грейс ги няма, за да го видят в униформа. Майка му обясни, че Грейс, която бе втори курс в Кеймбридж, рядко се прибирала дори през ваканциите.

По време на скромната вечеря, сервирана от Дженкинс (някои хора от персонала сега служели на фронта, а не в трапезарията, обясни майка му), Джайлс разказа за тренировъчния лагер в Дартмур. Когато чу за Тери Бейтс, майка му въздъхна.

— „Бейтс и син“ бяха най-добрите касапи в Бристол.

— Бяха?

— Всички магазини на Броуд стрийт бяха изравнени със земята, така че вече не можем да ползваме услугите на Бейтс. Да, германците трябва да отговарят за много неща.

Джайлс се намръщи и попита:

— А Ема?

— Много е добре… само дето…

— Само дето? — повтори Джайлс.

Мина известно време преди майка му да въздъхне и да каже:

— Колко по-удобно щеше да е, ако Ема бе родила дъщеря вместо син.

— Какво значение има? — попита Джайлс, докато си наливаше вино.

Майка му не каза нищо, само наведе глава.

— Ох, господи! — възкликна Джайлс, когато най-сетне проумя значението на думите й. — Мислех, че след смъртта на Хари аз ще наследя…

— Не, скъпи — каза майка му и го погледна. — Тоест не и докато не се докаже, че баща ти не е баща и на Хари. Дотогава, по силата на завещанието на дядо ти, титлата ще бъде наследена от Себастиан.

Джайлс почти не отвори уста до края на вечерята: мъчеше се да осъзнае думите на майка си. Когато поднесоха кафето, Елизабет каза, че е уморена, и се оттегли.

Когато също се качи горе, Джайлс не се сдържа и се отби в детската да види кръщелника си. Поседя сам с наследника на титлата Барингтън. Себастиан спеше блажено, без изобщо да се тревожи от войната и определено без да се замисля за завещанието на прадядо си или за значението на думите „и всичко, което върви с нея“.

На следващия ден Джайлс обядва с дядовците си в Савидж Клуб. Атмосферата бе съвсем различна в сравнение с онзи уикенд преди пет месеца в замъка Мългелри. Двамата старци като че ли се интересуваха единствено от това къде ще бъде разположен полкът му.