Джеффри Арчер - Греховете на бащата

Докато седяха в кабинета и слушаха речта на мистър Чърчил по радиото, Ема попита:

— Мислиш ли да се включиш?

— Да. Няма да се върна в Оксфорд. Смятам да се запиша незабавно.

Майка му определено се изненада, но му каза, че разбира. Ема го прегърна и каза, че Хари би се гордял с него. Грейс, която рядко показваше емоции, избухна в сълзи.

На следващата сутрин Джайлс отпътува за Бристол и показно паркира жълтото си МГ пред пункта за набиране на доброволци. Влезе вътре с решителна — както се надяваше — физиономия. Старши сержантът от Глостърширския полк — стария полк на капитан Джак Тарант — застана мирно, когато видя младия мистър Барингтън. Даде му формуляр, който той надлежно попълни, и след час вече беше на преглед при военния лекар.

След като го прегледа обстойно — уши, нос, гърло, гърди и крайници — докторът сложи чавка на всеки ред и накрая се зае да провери зрението му. Джайлс застана зад бялата линия и започна да казва посочваните му букви и цифри; в края на краищата можеше да посрещне топка, летяща към него със сто и четирийсет километра в час, и да я запрати извън очертанията на игрището. Беше уверен, че ще се справи с цветовете, но накрая докторът го попита дали му е известно за някакви наследствени заболявания в рода. Джайлс отговори съвсем честно:

— Баща ми и дядо ми имат цветна слепота.

Докторът продължи с прегледите и Джайлс забеляза, че хъмканията се превърнаха в цъкания.

— Съжалявам, че трябва да ви го кажа, мистър Барингтън — рече той в края на прегледа, — но предвид медицинската история в рода ви няма да мога да ви препоръчам за активна служба. Разбира се, нищо не пречи да постъпите в армията и да се занимавате с кабинетна работа.

— Докторе, не можете ли просто да сложите чавка в съответната кутийка и да забравим, че изобщо е ставало дума за това? — предложи Джайлс, като се мъчеше да звучи отчаяно.

Докторът не обърна внимание на протеста му и в последното поле на формуляра записа СЗ — негоден за активна служба.

Джайлс се върна в Имението навреме за обяд. Майка му не коментира факта, че синът й изпи почти цяла бутилка вино. Джайлс каза на всички, които го попитаха, както и на неколцина, които не задаваха въпроси, че е бил отхвърлен от Глостърширския полк, защото страда от цветна слепота.

— Това не е попречило на дядо да участва в Бурската война — напомни му Грейс, след като му сервираха допълнително пудинг.

— Сигурно по онова време не са подозирали за съществуването на подобно състояние — отвърна Джайлс, като се мъчеше да пренебрегне хапливата й забележка.

След това дойде ред на Ема да му нанесе удар под пояса.

— Изобщо не си възнамерявал да се записваш, нали? — каза тя, гледаше го в очите.

Джайлс наведе поглед.

— Жалко, че приятеля ти от доковете го няма, за да ти напомни, че той също страда от цветна слепота.

Когато научи новината, майката на Джайлс явно изпита облекчение, но не каза нищо. Грейс не разговаря повече с брат си, докато не дойде време да се върне в Кеймбридж.

На следващия ден Джайлс отпътува за Оксфорд, като се мъчеше да убеди самия себе си, че всички ще приемат причината, поради която не е в състояние да влезе в армията и смята да продължи да учи. Когато мина през портала на колежа, установи, че дворът прилича повече на наборен център, отколкото на университет: младежите в униформи бяха повече от онези със студентското облекло. Според Джайлс единственото добро от всичко това бе, че за първи път в историята жените в университета бяха колкото мъжете. За съжаление повечето от тях искаха да ги видят под ръка с някой униформен.

Старият му приятел от училище Дийкинс беше един от малцината, който като че ли не се чувстваше неудобно, че не се е записал доброволец. Пък и нямаше особен смисъл да се явява на медицински преглед. Това бе един от малкото тестове, на които би се провалил напълно. По-късно обаче той ненадейно изчезна на място, наречено Блечли Парк. Никой не можеше да каже на Джайлс какво правят там — знаеше се само, че всичко е секретно. Самият Дийкинс предупреди приятеля си, че няма да може да го вижда изобщо и при никакви обстоятелства.

Месеците минаваха и Джайлс започна да прекарва повече време сам в кръчмата, отколкото в пълната аудитория. Оксфорд започна да се пълни със завърнали се от фронта бойци, някои с една ръка, други с един крак, неколцина ослепели — и това бяха хора само от неговия колеж. Джайлс се опита да продължи, сякаш не забелязва, но в края на семестъра започна да се чувства все повече и повече не на място.