Джеффри Арчер - Най-добре да си остане тайна

— С огромно удоволствие бих дошла с теб, скъпи, но моментът изобщо не е подходящ. Райън си събира багажа и ми е неудобно да кажа, но агенцията за детегледачки ни е сложила в черния си списък.

— Може да опитам да убедя издателите да се съгласят и Себ да дойде с нас.

— Което най-вероятно ще свърши с депортирането ни — каза Ема. — Не, ще остана тук със Себ, докато ти завладяваш колониите.

Хари я прегърна.

— Жалко. Очаквах с нетърпение втори меден месец. Между другото, как мина срещата ти с Мичъл?

Когато Дерек Мичъл се обади на Ема, Хари беше в Единбург да изнесе реч на някакъв литературен обяд.

— Мисля, че имам следа — каза детективът, без да се представя. — Кога можем да се срещнем?

— Утре в десет, на същото място?

Веднага щом затвори, телефонът иззвъня отново и тя вдигна. Беше сестра й.

— Каква приятна изненада, Грейс. Но доколкото те познавам, явно имаш сериозна причина да се обаждаш.

— Някои от нас сме на пълен работен ден — напомни й Грейс. — Все пак си права. Обаждам се, защото снощи бях на лекция на професор Сайръс Фелдман.

— Двукратният носител на „Пулицър“? — попита Ема с надеждата, че ще впечатли сестра си. — От Станфордския университет, ако не се лъжа.

— Впечатлена съм — призна Грейс. — Ти обаче ще се впечатлиш, когато разбереш каква беше темата.

— Той е икономист, нали? — попита Ема, опитвайки се да остане на положение. — Трудно може да се каже, че е по моята специалност.

— Нито пък по моята, но когато става дума за транспорт…

— Изглежда интересно.

— И беше — каза Грейс, без да обръща внимание на сарказма й. — Особено когато засегна въпроса за бъдещето на превоза на стоки, след като „Бритиш Овърсийс Еъруейс“ планира да открие редовна въздушна линия между Лондон и Ню Йорк.

Ема изведнъж разбра защо се обажда сестра й.

— Някакъв шанс да получа лекцията в писмен вид?

— Има по-добър вариант. Следващата му лекция е в Бристол, така че би могла да го чуеш лично.

— Може би ще успея да поговоря с него след лекцията. Има толкова неща, които бих искала да го попитам — рече Ема.

— Добра идея, но имай едно наум. Макар да е един от онези редки мъже, чиито мозъци са по-големи от топките им, в момента е женен за четвърти път, а снощи от жена му нямаше и помен.

Ема се разсмя.

— Много си пряма, сестричке. Благодаря за предупреждението.

На следващата сутрин Хари взе влака от Единбург до Манчестър и след като изнесе реч пред малкото събрание в градската библиотека, се съгласи да отговори на въпроси.

Естествено, първият беше от журналист. Репортерите като че ли не проявяваха почти никакъв интерес към последната му книга. Днес беше редът на „Манчестър Гардиън“.

— Как е мисис Клифтън?

— Добре, благодаря — предпазливо отвърна Хари.

— Вярно ли е, че живеете в една и съща къща със сър Джайлс Барингтън?

— Къщата е доста голяма.

— Недоволен ли сте, че сър Джайлс получи цялото наследство, а вие останахте с празни ръце?

— Категорично не. Аз получих Ема, а винаги съм искал единствено нея.

Отговорът затвори за малко устата на журналиста и даде възможност на друг от публиката да скочи на крака.

— Кога Уилям Уоруик ще стане главен инспектор?

— Не и в следващата книга — отвърна Хари с усмивка. — В това може да сте сигурни.

— Мистър Клифтън, вярно ли е, че за последните три години сте сменили седем детегледачки?

В Манчестър явно имаше повече от един вестник.

Докато пътуваше към гарата, Хари се ядосваше на журналистите, макар че цялата тази публичност като че ли не се отразяваше зле на продажбите на книгите му. Ема обаче се тревожеше все повече от безкрайния интерес на пресата и ефекта, който би могъл да окаже той върху Себастиан, когато тръгне на училище.

— Малките момчета често са ужасно брутални — напомняше му непрекъснато.

— Е, поне няма да го пердашат, че е облизал купата с каша — отвръщаше Хари.

Макар Ема да пристигна няколко минути по-рано, Мичъл вече седеше в сепарето. Щом я видя, стана.

— Ще пиете ли чай, мистър Мичъл? — попита тя още преди да е седнала.

— Не, благодаря, мисис Клифтън. — Мичъл не обичаше празните приказки. Седна и отвори бележника си. — Оказва се, че местните власти са настанили Джесика Смит…

— Смит? — повтори Ема. — Защо не Петровски или дори Барингтън?

— Предполагам, защото така лесно би могла да бъде открита. Подозирам, че следователят е настоял детето да остане анонимно. Та местните власти — продължи той — изпратили мис Джесика Смит в дом на фондация „Доктор Барнардо“ в Бриджуотър.