Джеффри Арчер - Най-добре да си остане тайна

— Прочее, ако някой може да посочи основателна причина те да не могат да се съчетаят законно, нека говори сега, или да замълчи завинаги.

Хари Клифтън никога нямаше да забрави първия път, когато бе чул тези думи и как миг по-късно целият му живот се преобърна наопаки. Стария Джак, който също като Джордж Вашингтон не можеше да произнесе лъжа, бе разкрил в набързо свиканата среща във вестиария, че е възможно Ема Барингтън, жената, която Хари обожаваше и която щеше да стане негова съпруга, да е всъщност негова сестра.

Целият ад се отприщи, когато майката на Хари призна, че веднъж и само веднъж е имала сексуална връзка с бащата на Ема Хюго Барингтън. Следователно имаше възможност той и Ема да са деца от един и същи баща.

Когато беше преспала с Хюго Барингтън, майката на Хари излизала с пристанищния работник Артър Клифтън, който работел в корабостроителницата на Барингтън. Въпреки факта, че Мейзи се беше омъжила за Артър малко след това, свещеникът отказа да венчае Хари и Ема, щом имаше вероятност сватбата да е в разрез с древните правила на църквата относно браковете между кръвни роднини.

След секунди бащата на Ема, Хюго, се бе измъкнал от църквата през една задна врата като страхливец, бягащ от бойното поле. Ема и майка й заминаха на север в Шотландия, а опустошеният духом Хари остана в колежа си в Оксфорд, без да знае какво да прави. Накрая Адолф Хитлер взе решението вместо него.

Хари напусна университета няколко дни по-късно и смени академичната си тога с униформата на обикновен моряк. Но по-малко от две седмици след като постъпи на служба, германско торпедо потопи кораба и името Хари Клифтън се появи в списъка на загиналите в морето.

— Ще вземеш ли тази жена за своя законна съпруга и ще й бъдеш ли верен, докато сте живи?

— Да.

Едва след края на войната, когато се върна от фронта, покрит с белези и слава, Хари разбра, че Ема е родила техния син, Себастиан Артър Клифтън. Но едва когато се възстанови напълно научи, че Хюго Барингтън е бил убит при изключително зловещи обстоятелства и е завещал на фамилията Барингтън още един проблем, също толкова съсипващ за Хари, колкото и забраната да се ожени за любимата си.

Хари никога не беше смятал за особено важно, че е с няколко седмици по-голям от Джайлс Барингтън, брата на Ема и негов най-близък приятел, докато не установи, че е възможно именно той да е наследникът на огромните имения на фамилията, всичките й богатства, титлата и „всичко, което върви с нея“. Побърза ясно да заяви, че няма интерес към наследството на Барингтън и че е готов да се откаже от всичките си евентуални права на първороден в полза на Джайлс. Кралският хералдмайстор изглеждаше готов да приеме решението и всичко можеше да мине гладко, ако лорд Престън, лейбърист от Камарата на лордовете, не беше решил да защитава правото на Хари върху титлата, без изобщо да се посъветва с него.

— Въпросът е принципен — обясняваше лорд Престън на всеки парламентарен кореспондент, който се обръщаше към него.

— Ще вземеш ли този мъж за свой законен съпруг, за да живееш с него според Божията повеля в свещен брак?

— Да.

Хари и Джайлс бяха останали неразделни приятели през цялото това време въпреки факта, че официално се изправяха един срещу друг пред най-висшия съд на страната и че се бяха озовали на първите страници на всички национални вестници.

Двамата щяха да ликуват при отсъждането на лорд канцлера, ако дядото на Ема и Джайлс лорд Харви беше на мястото си на първия ред при произнасянето на решението, но той така и не научи за своята победа. Нацията остана разделена от изхода, а двете семейства бяха оставени да се оправят сами.

Пресата не пропусна веднага да посочи на жадните за новини читатели и другата последица от отсъждането на лорд канцлера — че най-висшият съд в страната е постановил, че Хари и Ема не са кръвни роднини и следователно той може да поиска тя да му стане законна съпруга.

— С този пръстен се вричам на теб, почитам те с тялото си и те дарявам с всичките си земни притежания.

Хари и Ема обаче знаеха, че решението, взето от човек, не доказва неоспоримо, че Хюго Барингтън не е баща на Хари, и двамата като вярващи християни се тревожеха, че може би нарушават Божия закон.

Любовта им не беше намаляла след всичко, през което бяха преминали. Напротив, бе станала по-силна и с поощрението на майка си Елизабет и благословията на Мейзи, майката на Хари, Ема прие предложението за брак. Натъжаваше я единствено, че никоя от бабите й не бе доживяла да присъства на церемонията.