Джеффри Арчер: Най-добре да си остане тайна

Не и днес. Много преди да стигне до залата, лорд канцлерът чу глъчката. Дори той се изненада на картината, която се разкри пред него, когато влезе. Червените банки бяха така претъпкани, че някои членове се бяха изнесли на стълбите пред трона, а други стояха в дъното, неспособни да си намерят места за сядане. Единственият друг случай, в който помнеше подобна навалица бе, когато Негово Величество изнасяше своята Кралска реч, в която съобщаваше на членовете на двете камари за законите, предложени от правителството за следващата сесия на Парламента.

Щом лорд канцлерът влезе в залата, почитаемите лордове незабавно млъкнаха, станаха като един и се поклониха, докато той заемаше мястото си.

Най-старшият юридически сановник в страната бавно огледа залата и над петстотинте лица, които го гледаха с нетърпение. Накрая погледът му се спря върху тримата млади хора, седнали в галерията за изтъкнати гости. Джайлс Барингтън, сестра му Ема и Хари Клифтън бяха облечени в черно в знак на почит към любимия си дядо и, в случая на Хари, ментор и скъп приятел. Съчувстваше и на тримата. Много добре осъзнаваше, че решението, което предстои да вземе, ще промени изцяло живота им. Молеше се промяната да е за добро.

Когато преподобният Питър Уотс, епископ на Бристол (колко подходящо, помисли си лорд канцлерът) отвори молитвеника си, почитаемите лордове сведоха глави и не ги вдигнаха, докато той не изрече думите „В името на Отца и Сина, и Светия Дух“.

Членовете заеха местата си и лорд канцлерът остана единственият прав в залата. Всички зачакаха с нетърпение да чуят решението му.

— Почитаеми лордове — започна той, — не мога да се преструвам, че отсъждането, с което ме натоварихте, беше лесно. Тъкмо обратното, за мен това бе едно от най-трудните решения, които съм вземал през дългата си кариера. Но пък не друг, а самият Томас Мор ни напомня, че когато обличаме тези роби, трябва да сме готови да вземаме решения, които рядко ще се харесат на всички. И наистина, почитаеми лордове, в три такива случая в миналото лорд канцлерът, след като е произнасял присъдата си, е бил обезглавяван.

Избухналият смях освободи донякъде напрежението, но само за момент.

— Все пак не бива да забравям — продължи той, след като отново се възцари тишина, — че аз съм отговорен единствено пред Всемогъщия. Имайки предвид това, почитаеми лордове, в случая Барингтън срещу Клифтън по въпроса кой следва да бъде посочен за законен наследник на сър Хюго Барингтън и да получи фамилните земи, титлата и всичко, което върви с нея…

Лорд канцлерът отново погледна нагоре към галерията и се поколеба. Погледът му се спря върху тримата невинни младежи, които не откъсваха очи от него. Помоли се за Соломонова мъдрост и продължи:

— След като обмислих всички факти, реших в полза на… Джайлс Барингтън.

Моментално се надигна мърморене. Журналистите бързо напуснаха галерията на пресата, за да съобщят на чакащите редактори, че лорд канцлерът е постановил, че наследственият принцип си остава непокътнат и че Хари Клифтън може да поиска ръката на Ема Барингтън. Публиката в галерията за посетителите се наведе над парапета да види каква е реакцията на почитаемите лордове. Това обаче не беше футболен мач. Нямаше нужда лорд канцлерът да надува свирка и всеки член на камарата щеше да приеме безпрекословно решението му. Докато чакаше шумът да утихне, той отново погледна тримата в галерията, хората, които бяха най-силно засегнати от решението му. Хари, Ема и Джайлс се взираха безизразно в него, сякаш все още не бяха проумели напълно значението на момента.

След месеци несигурност първото, което изпита Джайлс, бе огромно облекчение, макар че смъртта на любимия му дядо заличаваше всякакво чувство за победа.

Хари си мислеше само за едно, докато стискаше ръката на Ема. Вече можеше да се ожени за жената, която обичаше.

Ема беше несигурна. В края на краищата лорд канцлерът беше създал цял куп нови проблеми за тримата, проблеми, които трябваше да се решават от тях, а не от него.

Лорд канцлерът отвори тежката папка със златни пискюли и погледна дневния ред. Следваше дебат за Националната здравна служба. Когато нещата продължиха по обичайния си ред, неколцина лордове се изнизаха тихомълком от залата.

Никога и пред никого, дори пред най-близките си, лорд канцлерът нямаше да признае, че е променил решението си в последния момент.