Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Върна се при Ребека и обкрачи билото на покрива.

— Седни изправена — каза той. Омота свободния край на въжето около нея и завърза възел. Стисна го здраво в облечените си е кожени ръкавици длани.

Ребека погледна Източен Берлин за последен път. Видя как Вали чевръсто се прехвърля през оградата в далечния край на гробището. Фигурата му прекоси улицата и изчезна в някаква алея. Полицаят се отказа и се върна.

После случайно погледна нагоре към покрива на жилищната сграда и зина от изумление.

Несъмнено беше видял Ребека. Двамата с Бернд бяха кацнали на върха на покрива и се виждаха ясно на фона на небето.

Полицаят извика и посочи, после побягна.

Ребека се претърколи през билото и бавно се плъзна по покрива, докато гуменките й докоснаха улука отпред.

Тя чу автоматичен откос.

Бернд стоеше прав до нея, омотан в завързаното за комина въже.

Ребека усети как той поема тежестта й.

„Започна се“, рече си тя.

Търкулна се през улука, плъзна се и увисна във въздуха.

Въжето обтягаше болезнено гръдния й кош над гърдите. Тя увисна за миг, после Бернд отпусна въжето и тя започна да се спуска на резки тласъци.

Упражнявали се бяха в къщата на родителите й. Бернд я беше спуснал от най-високия прозорец чак до долу в задния двор. Каза, че ръцете го заболяват, но може да се справи, ако има хубави ръкавици. Все пак, Ребека беше инструктирана да спира за кратко всеки път, когато може да се опре на някоя прозоречна рамка, за да му даде миг почивка.

Чу насърчителни викове и предположи, че от западната страна на Стената, на „Бернауерщрасе“, вече се е събрала тълпа.

Виждаше тротоара долу и бодливата тел, която вървеше по фасадата на сградата. В Западен Берлин ли беше вече? Граничарите биха застреляли всеки от източната страна, но имаха строги указания да не стрелят на запад, понеже Съветите не искаха дипломатически инциденти. Но Ребека висеше точно над бодливата тел, нито в едната страна, нито в другата.

Чу нов откос от автомата. Къде бяха полицаите и по кого стреляха? Предполагаше, че ще опитат да се покатерят на покрива и да застрелят двама им с Бернд, преди да е станало твърде късно. Ако следваха същия труден път като плячката си, нямаше да стигнат навреме. Но навярно можеха да спестят време като влязат в сградата и просто отърчат нагоре по стълбите.

Ребека почти стигна. Стъпалата й докоснаха бодливата тел. Тя се отблъсна от сградата, но бедрата й не се отдръпнаха съвсем от телта. Усети как шиповете раздират панталоните й и болезнено разкъсват кожата й. После наоколо се събра тълпа и й помогна, пое тежестта й, отдели я от бодливата тел, отмота въжето от гърдите й и я изправи да стъпи на земята.

Когато стъпи стабилно, Ребека вдигна поглед. Бернд беше на ръба на покрива и разхлабваше въжето около гърдите си. Тя пресече улицата, за да вижда по-добре. Полицаите още не се бяха добрали до покрива.

Бернд стисна здраво въжето с две ръце и пристъпи заднешком от покрива. Заспуска се бавно край стената, като плъзгаше въжето в ръцете си. Беше извънредно трудно, понеже висеше с цялата си тежест на ръце. Беше се упражнявал у дома — спускаше се по задната стена на къщата нощем, когато никой не можеше да го забележи. Но тази сграда беше по-висока.

Тълпата на улицата го насърчаваше с викове.

После на покрива се появи полицай.

Бернд се заспуска по-бързо, като рискува да изтърве въжето, за да спечели скорост.

— Дайте одеяло! — извика някой.

Ребека знаеше, че няма време за това.

Полицаят насочи автомата към Бернд, но се поколеба. Не можеше да Стреля в Западна Германия. Можеше да улучи и други хора, освен бегълците. Тъкмо такъв инцидент можеше да доведе до война.

Обърна се и огледа вързаното около комина въже. Можеше да го отвърже, но дотогава Бернд вече щеше да е стигнал до земята.

Имаше ли нож?

Явно не.

После получи вдъхновение. Опря дулото на автомата във въжето и стреля само веднъж.

Ребека изкрещя.

Въжето се скъса и краят му полетя във въздуха над „Бернауерщрасе“.

Бернд падна като камък.

Тълпата се пръсна.

Бернд удари тротоара с болезнен звук.

После остана да лежи неподвижно.

Три дни по-късно Бернд отвори очи, погледна Ребека и каза:

— Здравей.

— О, слава Богу — рече Ребека.

Беше обезумяла от тревога. Лекарите бяха казали, че Бернд ще дойде в съзнание, но тя не можеше да повярва, докато не го видя. Претърпя няколко операции, а през останалото време беше тежко упоен. Сега за пръв път тя видя проблясък на разум по лицето му.