Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Разговаряха за родителите си. Родителите на Нина бяха разведени, тези на Димка живееха разделени, а Анините се ненавиждаха.

— Моята майка не харесваше баща ми — каза Димка. — Аз също. Никой не харесва кагебистите.

— Бях омъжена веднъж и няма да повторя — каза Нина. — Познавате ли някой, който да е щастливо женен?

— Да — отвърна Димка. — Вуйчо ми Володя. Знайте, че вуйна ми Зоя е разкошна. Физичка е, но изглежда като филмова звезда. Като малък я наричах вуйничка от журнала, понеже приличаше на невъзможно красивите жени по снимките в списанията.

Валентин погали косите на Анна и тя положи глава на бедрото му по начин, който се стори съблазнителен на Димка. Искаше да докосне Нина и тя със сигурност не би възразила — защо иначе да го кани в апартамента си — но се чувстваше несръчен и засрамен. Искаше му се тя да направи нещо: тя беше опитната. Ала на нея явно й стигаше да слуша музика и да отпива от бирата с бегла усмивка на лицето си.

Накрая вечерята беше готова. Яхнията беше вкусна: Нина беше добра готвачка. Хапнаха я с черен хляб.

Когато се нахраниха и разтребиха, Валентин и Анна влязоха в спалнята и затвориха вратата.

Димка отиде в банята. Лицето в огледалото над мивката не беше хубаво. Най-привлекателната му черта бяха големите сини очи. Тъмнокестенявата му коса беше подстригана късо, по военному, както се смяташе подходящо за младите апаратчици. Изглеждаше като сериозен младеж, чиито мисли са далеч над секса.

Провери презерватива в джоба си. Такива работи бяха дефицитни и той положи много усилия да намери. Но не беше съгласен с мнението на Валентин, че забременяването е проблем на жените. Чувстваше, че няма да се наслади на секса, ако знае, че принуждава момичето да преживее или раждане, или аборт.

Върна се в дневната. За негова изненада, Нина беше облякла горна дреха.

— Мислех си да те изпратя до станцията на метрото.

Димка се изуми.

— Защо?

— Не смятам, че познаваш квартала, а не бих искала да се изгубиш.

— Искам да кажа, защо искаш да си тръгна?

— Какво друго да правиш?

— Бих искал да остана и да те целуна — отговори Димка.

Нина се разсмя.

— Каквото ти липсва като изтънченост, компенсираш с ентусиазъм.

Тя свали палтото и седна.

Димка седна до нея и плахо я целуна.

Тя отговори с желание, което му даде увереност. Димка осъзнаваше с растящо вълнение, че неговата неопитност не я притеснява. Скоро започна нетърпеливо да се бори с копчетата на роклята й. Тя имаше чудесни големи гърди. Затворени бяха в як практичен сутиен, но Нина го свали и подаде гърдите си за целувки.

След това нещата се развиха бързо.

Когато големият миг настъпи, тя легна на дивана с глава на страничната облегалка и едно стъпало на пода. Така лесно се настани, че Димка помисли, че трябва да го е правила и преди.

Той припряно извади презерватива и нескопосно почна да отваря опаковката, но Нина каза:

— Няма нужда.

Той се сепна.

— Какво искаш да кажеш?

— Не мога да забременея. Лекарите така казват. Затова мъжът ми се разведе с мен.

Димка пусна презерватива на пода и легна върху нея.

— Спокойно сега — каза Нина и го насочи да влезе.

„Направих го“, рече си Димка, „най-сетне загубих девствеността си.“

Моторницата беше от вида, използван навремето за превоз на ром: дълга и тясна, изключително бърза и болезнено неудобна за пътуване.

Прекоси Флоридския проток с осемдесет възела, като удари всяка вълна със силата на кола, която събаря дървена ограда. Шестимата мъже на борда бяха с колани — единственият начин да са в някаква безопасност в открита лодка при такава скорост. Скромният товар съдържаше автомати М3, пистолети и запалителни бомби. Плаваха към Куба.

Джордж Джейкс всъщност не трябваше да е с тях.

Взираше се отвъд осветените от луната води и страдаше от морска болест. Четирима от спътниците му бяха кубински имигранти от Маями. Джордж знаеше само малките им имена. Те мразеха комунизма, мразеха Кастро и мразеха всеки, който не е съгласен с тях. Шестият човек беше Тим Тедър.

Всичко започна, когато Тедър влезе в кабинета в Министерството на правосъдието. Беше смътно познат и Джордж го определи като човек от ЦРУ, макар той да беше официално „пенсиониран“ и да работеше като консултант по сигурността на свободна практика.

Джордж беше сам в стаята.

— Мога ли да Ви помогна? — вежливо попита той.

— Тук съм за срещата за „Мангуста“.

Джордж беше чувал за операция „Мангуста“, проект, в който участваше и незаслужаващият доверие Денис Уилсън, но не знаеше пълните подробности.