Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Щом се озова на борда, моторницата свърна от кея и отплава през залива. Джордж се привърза с колана.

— Какво, по дяволите, си мислеше, че правиш? — изрева Тедър в ухото му.

— Убихме един невинен човек. Реших, че заслужава малко уважение.

— Той работеше за комунистите!

— Човекът беше нощен пазач. Сигурно не би могъл да различи комунизъм от сметанов десерт.

— Проклет женчо.

Джордж погледна назад. Складът вече се беше превърнал в огромен огън. Наоколо се трупаше народ. Навярно се мъчеха да потушат пожара. Джордж отклони поглед към морето напред и повече не се обърна към брега.

Когато най-сетне се върнаха в Маями и стъпиха на твърда земя, Джордж заговори на Тедър.

— Докато бяхме в морето, ти ме нарече женчо — знаеше, че е глупаво, почти толкова глупаво, колкото беше участието му в рейда, но беше прекалено горд, за да го остави така. — Сега сме на сушата и нямаме проблеми с безопасността. Защо не го кажеш пак?

Тедър го зяпна. Беше по-висок от него, но не толкова плещест. Трябваше да има известно обучение в ръкопашен бой и Джордж виждаше как претегля на ум възможностите, докато кубинците гледаха с неутрален интерес.

Очите на Тедър минаха по смачканото ухо на Джордж и той каза:

— Мисля, че просто ще го забравим.

— И аз така си помислих — рече Джордж.

В самолета до Вашингтон той нахвърля кратък доклад за Боби, в който се казваше, че по негово мнение операция „Мангуста“ е неефикасна, и освен това няма признаци хората в Куба (за разлика от емигрантите) да желаят свалянето на Кастро. Освен това операцията е заплаха за престижа на Съединените щати пред света, понеже ако се разкрие, ще предизвика антиамерикански настроения. Когато предаде доклада на Боби, сбито му каза:

— „Мангуста“ е ненужна и опасна.

— Знам — отговори Боби. — Но ние трябва да направим нещо.

Димка виждаше всички жени по-иначе.

Двамата с Валентин прекарваха повечето почивни дни в апартамента на Нина и Анна, като двойките се редуваха да спят на леглото и на пода в дневната. Нощем двамата с Нина правеха секс по два, че даже и по три пъти. Димка знаеше в по-големи подробности, отколкото си беше мечтал, как изглежда женското тяло, как мирише и какво е на вкус.

Следователно виждаше другите жени по нов, по-разбиращ начин. Можеше да си ги представи голи, да предполага каква е извивката на гърдите им, какво е телесното им окосмяване, да си представя лицата им, докато се любят. По някакъв начин като познаваше една жена, познаваше всички.

Чувстваше, че някак изневерява на Нина, докато се възхищаваше на Наталия Смотрова, облечена в яркожълт бански, с мокра коса и полепнали с пясък крака на плажа в Пицунда. Стройната й фигура нямаше такива извивки като тялото на Нина, но беше не по-малко приятна за окото. Може би интересът му можеше да бъде извинен: от две седмици беше на Черно море с Хрушчов и живееше като монах. Както и да е, изкушението не беше сериозно, понеже Наталия носеше венчална халка.

По пладне, докато той плуваше, тя четеше напечатан на машина доклад. После нахлузи рокля върху банския, Димка обу домашно ушитите гащета и двамата се отправиха от плажа към мястото, което наричаха Казармата.

Казармата беше грозна нова сграда със спални за сравнително нископоставените посетители като тях. Срещнаха се с останалите сътрудници в празната трапезария, която миришеше на варено свинско със зеле.

Срещата представляваше надпревара за служба преди заседанието на Политбюро следващата седмица. Както винаги, целта беше да набележат спорни проблеми и да претеглят поддръжката за едно или друго мнение. После сътрудникът можеше да предпази началството си от неудобството да поддържа мнение, което ще бъде отхвърлено.

Димка веднага влезе в атака.

— Защо Министерството на отбраната така се бави да изпрати оръжие на нашите другари в Куба? Куба е единствената революционна страна на американския континент. Тя е доказателството, че марксизмът е приложим в цял свят, не само на изток.

Симпатиите на Димка към кубинската революция бяха повече от идеологически. Той беше развълнуван от брадатите герои с бойни униформи и пури — такъв контраст с мрачните съветски водачи в техните сиви костюми. Предполагаше се, че комунизмът е един ведър поход, който ще превърне света в по-добро място. А Съветският съюз понякога беше повече като средновековен манастир, където всички бяха положили обет за бедност и послушание.

Евгений Филипов, референт на министъра на отбраната, настръхна.