Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Заповядайте — рече той и посочи един стол. Тедър влезе с картонена папка под мишница. Беше десетина години по-възрастен от Джордж, но изглеждаше като да се е облякъл през четиридесетте: беше в двуреден костюм, а чупливата му коса беше зализана с брилянтин и разделена на път високо на темето.

— Денис ще се върне след секунда — обясни Джордж.

— Благодаря.

— Как върви? „Мангуста“ имам предвид.

Тедър предпазливо отговори:

— Ще докладвам на срещата.

— Няма да присъствам — Джордж си погледна часовника. Измамно внушаваше, че е поканен, но беше любопитен. — Имам среща в Белия дом.

— Лошо.

Джордж си спомни един детайл.

— Според първоначалния план, вече би трябвало да сте във втора фаза, натрупването.

Лицето на Тедър се проясни, понеже той заключи, че и Джордж участва.

— Ето доклада — рече той и подаде картонената папка.

Джордж се правеше, че знае повече, отколкото знаеше. „Мангуста“ беше проект да се помогне на кубинските антикомунисти да подхванат контрареволюция. Планът имаше график, който предвиждаше свалянето на Кастро през октомври същата година, точно преди изборите за Конгреса. Обучени от ЦРУ екипи за проникване трябваше да се заемат с политическата организация и пропагандата против Кастро.

Тедър подаде на Джордж два листа. Като се преструваше на по-слабо заинтересован, Джордж попита:

— Спазваме ли си графика?

Тедър избягна въпроса.

— Време е да увеличим натиска. Тайното разпространение на листовки, които подиграват Кастро, не постига това, което ние искаме.

— Как можем да засилим натиска?

— Всичко е тук — отговори Тедър и посочи документа.

Джордж погледна. Онова, което видя, беше по-лошо от очакванията му. ЦРУ предлагаше да се саботират мостове, нефтени рафинерии, електроцентрали, захарни рафинерии и корабоплаването.

В този миг влезе Денис Уилсън. Яката на ризата му беше разкопчана, връзката охлабена, а ръкавите навити, досущ като на Боби, забеляза Джордж; но оредяващата му коса никога нямаше да наподоби игривия перчем на Боби. Когато Уилсън видя Тедър да разговаря с Джордж, той първо се изненада, а после се разтревожи.

— Ако взривите нефтена рафинерия и загинат хора, тогава всеки във Вашингтон, който е одобрил проекта, ще бъде виновен в убийство — обърна се Джордж към Тедър.

Денис Уилсън гневно се обърна към Тедър.

— Какво си му казал?

— Мислех, че има право да знае! — отвърна онзи.

— Имам — рече Джордж. — Нивото, на което ми е разрешено да боравя със секретни данни, е същото като на Денис. — После заговори на Уилсън. — Защо толкова си внимавал да опазиш това в тайна от мен?

— Защото знаех, че ще вдигнеш шум.

— И си бил прав. Ние не сме във война с Куба. Убийството на кубинци е убийство.

— Във война сме — възрази Тедър.

— О? Значи, ако Кастро прати агенти във Вашингтон и те бомбардират някоя фабрика и убият жена Ви, това няма да е престъпление?

— Не ставайте смешен.

— Освен факта, че това е убийство, не можете ли да си представите каква смрад ще се вдигне, ако това се разчуе? Ще има международен скандал! Представете си Хрушчов в ООН — как крещи на нашия президент да престане да финансира международния тероризъм. Помислете си за статиите в Ню Йорк Таймс. Може да се наложи Боби да подаде оставка. Ами кампанията за преизбирането на президента? Никой ли не е помислил за политиката във всичко това?

— Помислили сме, разбира се. Затова е свръхсекретно.

— И как ще работи? — Джордж отгърна страницата. — Наистина ли чета това? Опитваме да убием Кастро с отровени пури?

— Ти не си в екипа на този проект — каза Уилсън. — Затова просто забрави за него, става ли?

— Не, по дяволите. Отивам направо при Боби с това.

Уилсън се разсмя.

— Ама че си задник. Не разбираш ли? Боби отговаря за операцията!

Джордж беше разбит.

Въпреки това отиде при Боби, който спокойно му каза:

— Върви в Маями да нагледаш операцията, Джордж. Накарай Тедър да ти покаже кое как е. Върни се и ми кажи какво мислиш.

И така, Джордж посети големия нов лагер на ЦРУ във Флорида, където кубински бежанци биваха обучавани за мисиите по проникването.

— Може би и ти трябва да дойдеш на някоя мисия. Да видиш лично — каза Тедър тогава.

Беше предизвикателство и Тедър не очакваше Джордж да приеме. Но Джордж знаеше, че ако откаже, ще се постави в по-слаба позиция. Точно сега той имаше надмощие: беше противник на „Мангуста“ по морални и политически съображения. Откажеше ли участие в рейда, щеше да изглежда страхливец. А навярно и част от него не можеше да устои на предизвикателството да докаже смелостта си. Затова той неразумно отговори: