Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Помниш ли как се справихме с Йоахим Кох?

Карла погледна децата. Очевидно не се предполагаше те да знаят какво е станало с Йоахим Кох.

Вернер приближи кухненския бюфет и отвори най-долното чекмедже. Там държаха тежките тигани. Той издърпа чекмеджето докрай и го остави на пода. После се пресегна дълбоко в отвора и извади черен пистолет с кафява ръкохватка и малка кутия патрони.

— Иисусе — продума Бернд.

Ребека не разбираше много от оръжия, но знаеше, че това е Валтер Р38. Вернер явно го беше задържал след войната.

„Какво ли е станало с Йоахим Кох“, питаше се Ребека. „Убит ли беше?“

От мама? И баба?

— Ако Ханс Хофман те изведе от този дом, никога повече няма да те видим — каза й Вернер. После започна да зарежда пистолета.

— Може да не е дошъл да арестува Ребека — каза Карла.

— Вярно — съгласи се Вернер. Обърна се към Ребека: — Говори с него. Разбери какво иска. Ако стане нужда, викай.

Ребека стана. Бернд също.

— Не ти — каза му Вернер. — Ако те види, може да се разгневи.

— Но…

— Татко е прав — намеси се Ребека. — Просто бъди готов да дойдеш, ако извикам.

— Добре.

Ребека пое дълбоко дъх, успокои се и отиде в салона.

Ханс стоеше там в новия си сиво-син костюм и носеше вратовръзката, която Ребека му беше подарила за последния рожден ден.

— Получих документите за развода — каза той.

Ребека кимна.

— Очаквал си ги, разбира се.

— Може ли да поговорим за това?

— Има ли нещо за казване?

— Може би.

Тя отвори вратата на трапезарията, която ползваха за официални вечери, иначе децата си пишеха домашните там. Влязоха и седнаха. Ребека не затвори вратата.

— Сигурна ли си, че искаш да го направиш? — попита Ханс.

Ребека се уплаши. За бягството ли говореше? Знаеше ли?

— Какво да направя? — успя да продума тя.

— Да се разведеш.

— Защо не? — обърка се Ребека. — И ти го искаш.

— Така ли?

— Ханс, какво се опитваш да ми кажеш?

— Че не се налага да се развеждаме. Можем да опитаме отново. Този път без лъжи. Щом вече знаеш, че съм офицер от ЩАЗИ, няма да са нужни лъжи.

Това й се стори като някакъв глупав сън, в който се случват невъзможни неща.

— Но защо? — настоя тя.

Ханс се приведе над масата.

— Не знаеш ли? Не можеш ли поне да предположиш?

— Не, не мога! — каза тя, макар в ума й да проблесна едно противно предположение.

— Обичам те — каза Ханс.

— За Бога! — викна Ребека. — Как можа да кажеш такова нещо? След всичко, което си сторил!

— Искрен съм. В началото се преструвах. Но след време осъзнах каква прекрасна жена си. Исках да се оженя за теб, не беше само работа. Ти си красива, умна и отдадена на учителството — аз се възхищавам на отдадеността. Никога не съм срещал жена като тебе. Върни се при мен, Ребека. Моля те.

— Не! — изкрещя тя.

— Помисли си. Помисли един ден. Една седмица.

— Не!

Крещеше отказа си с цяло гърло, а той се държеше все едно боязливо се прави на неохотна.

— Пак ще си поговорим! — рече той с усмивка.

— Не! Никога! Никога! Никога! — викна Ребека и избяга от стаята.

Всички стояха на отворената врата на кухнята и изглеждаха уплашени.

— Какво? Какво стана? — попита Бернд.

— Не иска развод — изплака Ребека. — Казва, че ме обича. Иска да почнем отначало, да си дадем още един шанс!

— По дяволите, ще го удуша — отвърна Бернд.

Но не стана нужда да го удържат. В същия миг чуха входната врата да се затръшва.

— Отиде си — рече Ребека. — Слава Богу.

Бернд я прегърна и тя зарови лице в рамото му.

— Е — с треперещ глас подзе Карла. — Не очаквах това.

Вернер извади патроните от пистолета.

— Не е свършило — каза баба Мод. — Ханс ще се върне. Офицерите от ЩАЗИ не вярват, че обикновените хора могат да им казват не.

— И са прави — додаде Вернер. — Ребека, трябва да тръгнете днес.

Тя се откъсна от прегръдката на Бернд.

— О, не. Днес?

— Веднага — настоя баща й. — Намирате се в страшна опасност.

— Прав е — каза Бернд. — Ханс може да се върне с подкрепления. Сега трябва да направим онова, което планирахме за утре сутрин.

— Добре — съгласи се Ребека.

Ребека и Бернд изтичаха нагоре към стаята си. Бернд си сложи черния кадифен костюм с бяла риза и черна вратовръзка, все едно отива на погребение. Ребека също се облече изцяло в черно. И двамата обуха черни гуменки. Изпод леглото Бернд измъкна навитото въже за пране, което беше купил миналата седмица. Преметна го през тялото си като патрондаш, после облече кафяво кожено яке, за да го прикрие. Ребека наметна тъмно късо палто над черното си поло и панталони.