Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Амбициите на Солидарност бяха скромни. Сметнали бяха, че ако спечелят значително малцинство от гласовете, комунистите ще бъдат принудени да им дадат участие в управлението.

Таня се надяваше да имат право.

След литургията Данута се ръкува с всички в църквата.

После Таня и семейство Горски отидоха до избирателната секция. Бюлетината беше дълга и сложна и Солидарност бяха устроили навес навън, за да покажат на хората как да гласуват. Вместо да отбележат предпочитаните си кандидати, те трябваше да задраскат с черта нежеланите от тях. Хората на Солидарност радостно показваха бюлетини — образци със задраскани всички комунисти.

Таня гледаше как хората гласуват. За повечето това бяха първите им свободни избори. Тя наблюдаваше как опърпано облечена жена мести молива си по списъка, изръмжава доволно при намирането на комунист и с озарена от удоволствие усмивка задрасква името. На Таня й се стори, че правителството може и да е сбъркало, като е избрало система за гласуване, при която отхвърлянето доставя такова удоволствие.

Тя разговаря с някои от тях и ги попита какво си мислят, когато избират.

— Гласувах за комунистите — заяви облечена в скъпо палто жена. — Те направиха тези избори възможни.

Изглежда, че повечето бяха избрали кандидати на Солидарност. Разбира се, извадката на Таня бе напълно ненаучна.

Тя отиде до Данута за обяд, а после двете жени оставиха Марек с децата и отидоха с колата на Таня до щаба на Солидарност на горния етаж на кафене Сюрприз в центъра на града.

Тук настроението беше жизнерадостно. Допитванията до общественото мнение даваха преднина на Солидарност, само че на това никой не разчиташе, понеже петдесет на сто бяха неопределили се. От друга страна, според съобщенията от цяла Полша, духът бил висок. Лично Таня се усещаше жизнена и оптимистична. Независимо от резултата, явно в страна от съветския блок се провеждаха истински избори, и дори само това беше повод за радост.

След затварянето на избирателните секции същата вечер Таня отиде с Данута, за да види как се броят гласовете й. Моментът беше напрегнат. Ако властите решаха да излъжат, то те разполагаха с огромно количество начини да нагласят резултата. Наблюдателите на Солидарност следяха внимателно, но никой не забеляза сериозни нередности. Само по себе си това беше смайващо.

И Данута спечели съкрушително.

От страшната й изненада Таня разбра, че тя не го е очаквала в действителност.

— Аз съм депутат — невярващо произнесе тя. — Избрана съм от народа.

После върху лицето й се разля широка усмивка и тя започна да приема поздравите на всички. Толкова много хора я целунаха, че Таня започна да се тревожи за хигиената.

Щом можаха да се измъкнат, те се върнаха с колата по осветените улици до кафене Сюрприз, където всички се бяха събрали около телевизорите. Резултатът на Данута не беше единствената смазваща победа — засега кандидатите на Солидарност се справяха по-добре от очакванията.

— Това е чудесно! — каза Таня.

— Не, не е — мрачно отвърна Данута.

Таня видя, че хората от Солидарност са потиснати. Изненада се от мрачната реакция на отличните новини.

— Какво става, по дяволите?

— Твърде добре се представяме — обясни Данута. — Комунистите няма да го приемат. Ще има реакция.

Таня не се беше замислила за това.

— Засега правителството не е спечелило нищо — продължи Данута. — Дори където срещу тях няма съперник, някои от кандидатите им не са събрали и минималните петдесет процента. Твърде унизително е. Ярузелски ще трябва да отхвърли резултатите.

— Ще говоря с брат си — рече Таня.

Разполагаше със специален номер, който й позволяваше бързо да се свърже с Кремъл. Късно бе, но Димка все още се намираше в кабинета си.

— Да, Ярузелски току-що се обади — съобщи й той. — Май комунистите са претърпели унизително поражение.

— Какво каза Ярузелски?

— Иска отново да въведе военно положение, точно както преди осем години.

Сърцето на Таня помръкна.

— Проклятие.

Тя си припомни как ЗОМО влачеше Данута към затвора, докато децата й плачеха.

— Не отново.

— Предлага да обяви изборите за нищожни и заяви, че „Ние все още държим лостовете на властта в ръцете си“.

— Вярно е — мрачно произнесе Таня. — Всичкото оръжие е в тях.

— Ярузелски обаче се бои да свърши всичко това сам. Иска подкрепата на Горбачов.

Таня се поокуражи.

— И какво каза той?

— Все още не е дал отговор. В момента го будят.