Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Нямаше снимки.

Докато германците си тръгваха, Ребека преравяше ума си за някакъв начин да спаси събитието, но не откри нищо.

Във фоайето я заговори Мария Самърс:

— Не стана така, както го очаквах.

Това не бе оправдание, но най-близкото, което Мария можеше да изрече в своето положение.

— Няма проблем — отвърна й Ребека. — Жалко, че нямаше повече диалог и по-малко надпревара.

— Има ли нещо, което да можем да направим, за да сближим високопоставените хора по този въпрос?

Ребека щеше да каже, че не знае, когато я осени мисъл.

— Може би има — каза тя. — Защо да не доведете президента Буш в Европа? Нека сам да види. Нека говори с поляците и унгарците. Смятам, че това ще промени мнението му.

— Права сте — съгласи се Мария. — Ще го предложа. Благодаря Ви.

— Успех — пожела й Ребека.

Лили Франк и семейството й бяха смаяни.

Гледаха новините по западногерманската телевизия. Всички в Източна Германия гледаха западногерманска телевизия, дори комунистическите апаратчици — човек можеше да го разбере по ъгъла на антените на покривите им.

Тук се бяха събрали Карла и Вернер, родителите на Лили, заедно с Каролин и Алис и годеникът на Алис — Хелмут.

Днес, втори май, унгарците отвориха границата си с Австрия.

Не го направиха потайно. Правителството проведе пресконференция в Хегешалом, където пътят Виена-Будапеща прекосяваше границата. Може би почти опитваха да предизвикат съветска реакция. Много церемониално, пред стотици чужди камери, системата за електронно следене и алармите по цялата граница бяха изключени.

Семейство Франк гледаше невярващо.

Хванали гигантски резачки за тел, граничарите започнаха да кълцат оградата, да свалят големи правоъгълници бодлива тел, да ги отнасят настрани и небрежно да ги трупат на купчина.

— Боже мой, Желязната завеса пада — произнесе Лили.

— Съветите няма да търпят това — заключи Вернер.

Лили не бе тъй уверена. Напоследък не беше сигурна в нищо.

— Унгарците със сигурност не биха направили това, ако не са очаквали Съветите да го приемат, нали така?

Баща й поклати глава.

— Може и да си мислят, че ще им се размине…

Алис светеше от надежда.

— Но това означава, че Хелмут и аз можем да напуснем! — каза тя.

Тя и годеникът й отчаяно искаха да се измъкнат от Източна Германия.

— Можем просто да заминем за Унгария, все едно отиваме на почивка, и после да пресечем границата!

Лили ги подкрепяше — тя жадуваше Алис да има липсвалите й възможности в живота. Но едва ли можеше да е тъй лесно.

— Можем ли? Наистина ли? — попита Хелмут.

— Не, не можете — твърдо му отвърна Вернер и посочи екрана на телевизора. — Най-напред, все още не виждам когото и да е да пресича границата. Нека видим какво наистина става. Второ, във всеки момент унгарското правителство може да промени позицията си и да започне да арестува хората. Трето, ако унгарците наистина започнат да пускат хората да си заминават, Съветите ще изпратят танковете си и ще прекратят това.

На Лили й се струваше, че баща й е може би твърде песимистичен. Вече седемдесетгодишен, той бе станал плах с възрастта. Отнесе се презрително към идеята за дистанционни управления за телевизорите и когато те бързо станаха абсолютно необходими, фабриката му трябваше да наваксва с усилия.

— Ще видим — възрази Лили. — През следващите дни някои неизбежно ще опитат да избягат. Тогава ще видим дали някой ще ги спре.

Алис въодушевено се обади:

— Ами ако дядо Вернер бърка? Не можем просто да пренебрегнем такъв шанс! Какво да правим?

— Звучи опасно — притесни се майка й Каролин.

Вернер се обърна към Лили:

— Какво те кара да мислиш, че правителството на ГДР ще продължи да ни позволява да ходим до Унгария?

— Ще им се наложи — заяви Лили. — Ако прекъснат летните отпуски на хиляди семейства, със сигурност ще настане революция.

— Дори и да е безопасно за други, за нас може да се окаже различно.

— Защо?

— Понеже сме семейство Франк — ядосано продължи Вернер. — Майка ти е била общински съветник — социалдемократ, сестра ти унижи Ханс Хофман, Вали уби граничар, а ти и Каролин пеете протестни песни. А и семейният бизнес е в Западен Берлин, тъй че не могат да го конфискуват. Винаги сме били дразнител за комунистите. Следователно, за нещастие, получаваме и особено отношение.

— Значи трябва да вземем специални предпазни мерки, това е всичко. Алис и Хелмут ще бъдат извънредно внимателни.