Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Искам да тръгна, независимо от опасността — натърти Алис. — Осъзнавам риска и съм готова да го поема.

Тя изгледа обвинително дядо си.

— Отгледал си две поколения при комунизма. Той е долен, брутален, а и е разорен — и въпреки това продължава да съществува. Аз искам да живея на Запад. Хелмут иска същото. Искаме децата ни да растат в свобода и просперитет.

Тя се обърна към годеника си.

— Нали така?

— Да — потвърди той, макар и Лили да усети, че е по-притеснен от Алис.

— Това е безумие — каза Вернер.

Карла се обади за пръв път.

— Не е безумие, скъпи — твърдо заяви тя на Вернер. — Да, опасно е. Спомни си обаче какво сме вършили, рисковете, които сме поемали за свободата.

— Някои от нас загинаха.

Карла не се даваше.

— Но смятахме, че си струва рискът.

— Водеше се война. Нацистите трябваше да бъдат надвити.

— Това е войната на Алис и на Хелмут — Студената война.

Вернер се поколеба, сетне въздъхна.

— Може би си права — неохотно пророни той.

— Чудесно — рече Карла. — В такъв случай да съставим план.

Лили отново погледна телевизора. В Унгария продължаваха да свалят оградата.

В деня на изборите в Полша Таня отиде на черква с Данута — тя беше кандидат.

Четвърти юни бе слънчев неделен ден с няколко пухкави облачета в синьото небе. Данута облече двете деца в най-хубавите им дрехи и ги среса. Марек си сложи вратовръзка в бялото и червеното на Солидарност — цветовете на полското знаме. Данута носеше шапка — бяла сламена капела с червено перо.

Таня се разкъсваше от съмнения. Това наистина ли ставаше? Избори в Полша? Оградите в Унгария падат? Разоръжаване в Европа? Горбачов сериозен ли беше по въпроса за гласността и преустройството?

Таня мечтаеше за свобода заедно с Василий. Двамата щяха да обиколят света — Париж, Ню Йорк, Рио де Жанейро, Делхи. Василий щеше да дава интервюта по телевизията и да обяснява за работата си и за дългите години спотайване. Таня щеше да пише статии за пътуванията и може би собствена книга.

Пробудеше ли се от мечтанията си, тя всеки час чакаше лошите новини — блокади по пътищата, танкове, арести, вечерен час, плешиви мъже в лоши костюми, които се появяват по телевизията и обясняват, че са провалили контрареволюционен заговор, финансиран от капиталистите империалисти.

Свещеникът насърчи енориашите си да гласуват за най-набожните кандидати. Тъй като всички комунисти бяха атеисти по принцип, това беше ясна инструкция. Авторитарното полско духовенство не харесваше твърде много либералното движение Солидарност, но знаеше кои са истинските му врагове.

Изборите настъпиха по-скоро от очакванията на Солидарност. Профсъюзът се беше впуснал да набира пари, да наема кабинети, да назначава служители и да прави национална предизборна кампания в рамките на няколко седмици. Ярузелски го направи нарочно, за да препъне Солидарност — той знаеше, че правителството разполага с утвърдена и готова да се задейства организация.

Това обаче бе последната умна стъпка на Ярузелски. От този момент насетне комунистите бяха летаргични, сякаш тъй вярваха в победата си, че не можеха да се насилят да водят кампания. Лозунгът им беше „С нас е по-сигурно“, което звучеше като реклама на презервативи. Таня вложи шегата в един от репортажите си за ТАСС и за нейна изненада редакторите не я махнаха.

В представите на хората това беше сблъсък между генерал Ярузелски, бруталния ръководител на страната почти цяло десетилетие, и бунтовния електротехник Лех Валенса. Данута се беше снимала с него — както всички останали кандидати на Солидарност — и снимките бяха поставени навсякъде. По време на кампанията профсъюзът издаваше всекидневник, списван основно от Данута и приятелките й. Най-популярният плакат на Солидарност показваше Гари Купър в ролята на щатския шериф Уил Кейн, хванал бюлетина вместо пистолет, с надпис ТОЧНО ПО ПЛАДНЕ, 4 ЮНИ 1989 ГОДИНА.

Таня разсъждаваше, че бездарността на комунистическата кампания е очаквана. Идеята да вървиш с протегната ръка сред хората и да им говориш „Моля, гласувайте за мен“, беше напълно чужда на полските управници.

Новата горна камара — Сенатът — имаше сто места и комунистите очакваха да спечелят повечето от тях. Според Таня в икономическо отношение полският народ бе в безизходица и вероятно щеше да гласува за познатия Ярузелски, а не за новоизлюпения Валенса. В долната камара — Сейма — комунистите не можеха да загубят, понеже шестдесет и пет на сто от местата бяха запазени за тях и техните съюзници.