Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Димка се огледа. Хонекер кимаше. Изражението на твърдия чех Милош Якеш бе одобрително. Тодор Живков от България несъмнено бе съгласен. Само генерал Ярузелски от Полша седеше неподвижен и безизразен, вероятно унизен от изборното си поражение.

Всички тези хора бяха брутални тирани, мъчители и масови убийци. Сталин не беше изключение, а нещо типично за комунистически водач. Димка размишляваше, че всяка политическа система, позволяваща на подобни хора да управляват, е зла. „Защо ни трябваше толкова време, за да го разберем?“

Като повечето от хората в залата обаче Димка наблюдаваше Горбачов.

Реториката повече нямаше значение. Не бе важно кой е прав и кой не е. Никой в стаята нямаше властта да свърши каквото и да е без мъжа с тъмночервеното петно на плешивата глава да е дал разрешение.

Димка смяташе, че знае какво ще направи Горбачов, но никога не можеше да бъде сигурен. Подобно на управляваната от него империя, Горбачов беше раздвоен между консервативен и реформистки импулс. Нямаше вероятност речите да повлияят на ума му. През повечето време той просто изглеждаше отегчен.

Гласът на Чаушеску се издигна почти до писък. В същия миг Горбачов срещна погледа на Миклош Немет. Русинът прати на унгареца лека усмивка, докато Чаушеску пръскаше слюнки и упреци.

Тогава, за смайване на Димка, Горбачов намигна.

Задържа усмивката секунда повече, после извърна поглед и отново прие отегчен вид.

Мария успяваше да се изплъзва на Джаспър Мъри почти до края на европейското посещение на президента Буш.

Не беше виждала Джаспър досега. Знаеше как изглежда — както всички останали го бе виждала по телевизията. На живо беше по-висок. Толкоз. В продължение на години тя бе тайният източник на някои от най-добрите му истории, но той не го знаеше. Срещаше се само с посредника — Джордж Джейкс. И двамата внимаваха. Затова и не ги бяха разкрили.

Тя знаеше цялата история с уволнението на Джаспър от Днес. Белият дом оказа натиск върху Франк Линдеман, собственика на телевизионната мрежа. По този начин отстраниха звездния репортер, при все че с бъркотията в Източна Европа и нюха на Джаспър за добрите истории мястото се оказваше привлекателно.

Буш и обкръжението му, сред тях и Мария, се озоваха в Париж. На четиринадесети юли, деня на превземането на Бастилията, Мария стоеше на „Шанз-Елизе“ с журналистите, наблюдаваше нескончаемия парад на военна мощ, мислеше си как ще се прибере у дома и ще се люби с Джордж, когато Джаспър я заговори. Той посочи грамаден плакат на Иви Уилямс — реклама на крем за лице.

— На петнадесет години тя беше хлътнала по мен — започна той.

Мария погледна изображението. Иви Уилямс бе включена в черния списък на Холивуд заради политическите си възгледи, но беше голяма звезда в Европа. Мария си спомни прочетеното, че личната й серия от органични продукти за красота й докарвала повече пари от филмите.

— С Вас не сме се виждали никога — продължи Джаспър. — Но когато живеех с Верина Марканд, се запознах с кръщелника Ви Джак Джейкс.

Мария предпазливо се здрависа с него. Разговорите с репортери винаги бяха опасни. Нямаше значение какво казва човек — фактът, че е водил разговор, го поставяше в неизгодно положение, тъй като винаги можеше да има спор какво точно е казал.

— Радвам се най-накрая да се запознаем — каза тя.

— Възхищавам Ви се за постигнатото от Вас — изрече Джаспър. — За бял мъж кариерата Ви би била забележителна. За жена от афроамерикански произход е направо смайваща.

Мария се усмихна. Разбира се, че Джаспър бе очарователен — така предразполагаше хората да говорят. Беше и напълно ненадежден — би предал и майка си за някоя история. Тя продължи неутрално:

— Как Ви се струва Европа?

— Точно сега тя е най-интересното място на света — отвърна той. — Късметлия съм.

— Чудесно.

— За разлика от това — забеляза Джаспър, — тази обиколка не е успешна за президента Буш.

„Хайде сега“, рече си Мария. Тя се намираше в трудно положение. Трябваше да защитава политиката на президента и на Държавния департамент, макар и да бе съгласна с преценката на Джаспър. Буш не успя да застане начело на движението за свобода в Източна Европа — беше твърде плах. Тя обаче каза:

— Според нас е нещо като тържество.

— Е, длъжна сте да го казвате. Но, между нас казано, беше ли хубаво от страна на Буш да насърчава Ярузелски, комунистически потисник от старата школа, да се кандидатира за президент на Полша?