Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Как би могъл да знаеш това? — попита застанало наблизо момиче.

— Братовчед ми опита да пресече границата тук — обясни Бертолд. — Последните му думи бяха: „Ще ти пратя пощенска картичка от Виена“. Сега е в затворнически лагер до Дрезден и работи в уранова мина. Това е единственият начин, по който нашето правителство може да застави хората да работят в тези мини. Никой не иска да го прави — от радиацията получаваш рак на белите дробове.

Семейството шепнешком обсъди теорията на Бертолд преди лягане.

— Бертолд е всезнайко. Как би могъл да разбере, че братовчед му работи в уранова мина? Правителството не признава, че използва по такъв начин затворниците — презрително изрече Алис.

Хелмут обаче бе притеснен.

— Може и да е идиот, но ако историята му е вярна? Границата може да е капан.

— Защо австрийците да връщат бегълците? Те не обичат комунизма — продължи Алис.

— Може и да не искат главоболията и разходите покрай тях. Защо пък австрийците да ги е грижа за източногерманците?

Спориха час и не стигнаха до заключение. Лили дълго време лежа будна и притеснена.

На следната утрин в столовата Лили забеляза как Бертолд предоставя теориите си на друга група младежи; пред него имаше голяма чиния с шунка и сирене. Беше ли наистина това, за което се представяше, или пък бе измамник на служба в ЩАЗИ? Каза си, че трябва да узнае. Изглеждаше, че той ще остане в столовата още известно време. Лили импулсивно реши да претърси палатката му. Излезе от помещението.

Палатките не се заключваха — почиващите получаваха съвета да не оставят пари или ценни вещи. Независимо от това, палатката на Бертолд бе плътно затворена.

Лили започна да развързва въжетата и опитваше да изглежда спокойна, сякаш имаше правото да го върши. Сърцето в гърдите й биеше като тъпан. Налагаше си да не поглежда виновно към минувачите. Беше навикнала да се промъква — концертите й с Каролин винаги бяха полулегални — но никога не бе вършила нещо точно такова. Ако по някаква причина Бертолд изоставеше закуската си рано и се върнеше по-скоро от очакванията й, какво щеше да каже тя? „О, сбъркала съм палатката, извинете!“ Палатките бяха еднакви. Той можеше и да не й повярва, но какво щеше да направи, да отиде в полицията?

Тя отмести навеса и влезе.

За мъж Бертолд бе подреден. Дрехите бяха сгънати в куфар, а имаше и пълна с пране торба с връвчици. Имаше тоалетна чантичка със самобръсначка и сапун за бръснене. Леглото представляваше брезент, опнат по метални тръби. До него имаше купчинка списания на немски. Всичко изглеждаше невинно.

„Не бързай“, рече си тя. „Гледай внимателно за доказателства. Кой е този човек и какво върши тук?“

Върху походното легло бе сгънат спален чувал. Когато Лили го повдигна, усети нещо тежко. Разкопча го и порови вътре. Намери книга с порнографски снимки — и пистолет.

Малък черен пистолет с къса цев. Тя не знаеше много за огнестрелните оръжия и не можеше да го определи точно, но й се стори, че е това, което наричат деветмилиметров. Изглеждаше проектиран да бъде лесен за укриване.

Тя го натъпка в джоба на джинсите си.

Получи отговор на своя въпрос. Бертолд не беше досаден всезнайко. Беше агент на ЩАЗИ, изпратен тук, за да сее плашещи истории и да обезкуражава бегълците.

Лили отново сгъна спалния чувал и излезе от палатката. Не видя Бертолд. Бързо завърза навеса на палатката с разтреперани пръсти. Още няколко секунди и щеше да бъде в безопасност. Щом Бертолд потърсеше оръжието си, той щеше да разбере, че някой е бил тук; измъкнеше ли се тя сега, той нямаше да разбере кой е бил. Лили сметна, че той няма да съобщи за кражбата дори на унгарската полиция — те определено нямаше да харесат как един немски таен агент е донесъл пистолет в лагер за отпускари.

Тя бързо се измъкна.

Каролин беше в палатката на Хелмут и Алис. Те говореха шепнешком и все още спореха дали пресичането на границата може да бъде капан. Лили прекъсна разговора.

— Бертолд е агент на ЩАЗИ — заяви тя. — Претърсих палатката му.

И извади пистолета от джоба си.

— Това е Макаров — каза Хелмут, който бе служил в армията. — Съветски полуавтоматичен пистолет, стандартното оръжие на ЩАЗИ.

Лили продължи:

— Ако границата наистина беше капан, ЩАЗИ щяха да го държат в тайна. Начинът, по който Бертолд говори на всички, доста добре показва, че не е вярно.

Хелмут кимна.

— За мен това е достатъчно. Тръгваме.

Всички станаха и Хелмут попита Лили: