Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Те се забързаха в указаната им от граничарите посока. Придържаха се към края на гората, ако им се наложи да се крият. И наистина, след четиристотин метра стигнаха до място, където оградата бе премахната. Дървените стълбове бяха изтръгнати и прекъснатата на места тел лежеше на земята. Сякаш през мястото се бе движил тежък камион. Пръстта наоколо бе здраво отъпкана, а тревата — кафява и рядка. Отвъд пролуката пътека между две ниви водеше към далечна купчинка дървета и няколко покрива — село или просто къщи.

Свобода.

Малко борово дърво наблизо бе окичено с връзки ключове — тридесет, четиридесет, може би петдесет. Хората бяха оставили ключовете за апартаментите и колите си, предизвикателен жест в смисъл че няма да се връщат. Лек ветрец разклащаше клонките и металът проблясваше на слънцето. Приличаше на коледна елха.

— Не се колебайте — насърчи ги Лили. — Преди десет минути си взехме довиждане. Просто вървете.

— Мамо, Лили, обичам ви — произнесе Алис.

— Върви — каза й Каролин.

Алис хвана Хелмут за ръката.

Лили погледна и в двете посоки на обезлесената ивица покрай оградата. Не видя никого.

Двамата младежи минаха през дупката и внимателно прекрачиха падналата ограда.

От другата страна те спряха и помахаха, въпреки че бяха само на около три метра.

— Ние сме свободни! — възкликна Алис.

— Предай на Вали, че го обичам — рече Лили.

— И аз — добави Каролин.

Алис и Хелмут продължиха, хванати за ръце, по пътеката между нивите. В края й те отново помахаха.

После влязоха в селцето и се изгубиха от поглед.

Лицето на Каролин бе мокро от сълзи.

— Питам се ще ги видя ли отново някога — промълви тя.

Западен Берлин настройваше Вали носталгично. Спомняше си как е бил тийнейджър с китара, как е свирил хитове на Евърли Брадърс в клуб Минезенгер до Ку’дам, и как е мечтаел да отиде в Америка и да стане поп звезда. „Получих каквото исках“, каза си той, „а и доста неща, които не исках“.

Докато се регистрираше в хотела си, той се натъкна на Джаспър Мъри.

— Дочух, че се навърташ насам — каза му Вали. — Предполагам, че е интересно да отразяваш събитията в Германия.

— Интересно е — съгласи се Джаспър. — Обикновено американците не се интересуват от европейските събития, но това е изключително.

— Твоето предаване Днес не е същото без теб. Чувам, че рейтингът му падал.

— Май трябва да се правя, че съжалявам. Ти какво ще правиш тия дни?

— Правя нов албум. Оставих Дейв да го миксира в Калифорния. Вероятно ще го развали със струнни инструменти и глокеншпил.

— Какво те води в Берлин?

— Ще се видя с дъщеря си Алис. Избягала е от Източна Германия.

— Родителите ти още ли са там?

— Да, и сестра ми Лили.

И Каролин, помисли си Вали, но не я спомена. Искаше и тя да избяга. Дълбоко в сърцето си още скърбеше за нея, въпреки изминалите години.

— Ребека е тук, в Западен Берлин — добави той. — Сега е голяма клечка във Външното министерство.

— Знам. Тя ми помогна. Може би ще направим статия за разделено от Стената семейство. Тя ще покаже причиненото от Студената война човешко страдание.

— Не — твърдо отсече Вали. Не беше забравил интервюто с Джаспър от шестдесетте, което донесе толкова неприятности на семейство Франк на Изток. — Източногерманското правителство ще причини страдания на семейството ми.

— Лоша работа. Както и да е, приятно ми беше да се видим.

Вали се настани в президентския апартамент. Включи телевизора във всекидневната. Машината беше Франк, произведена във фабриката на баща му. Новините бяха посветени изцяло на бегълците от Източна Германия през Унгария, а вече и през Чехословакия. Той имаше навика да държи телевизора включен, докато върши нещо друго. Развълнува се, когато научи, че Елвис правел същото.

Взе си душ и облече чисти дрехи. После от рецепцията му позвъниха, че Хелмут и Алис са долу.

— Нека се качат — отвърна Вали.

Чувстваше се нервен, което бе глупаво. Та това беше дъщеря му. Само дето я бе виждал един-единствен път за нейните двадесет и пет години. Тогава беше кльощава, русокоса и дългокоса тийнейджърка, която му напомни за Каролин при първата им среща през шестдесетте години.

Минута по-късно се позвъни и той отвори вратата. Алис вече бе млада жена без тийнейджърска непохватност. Косата й беше късо подстригана на бретон и тя вече не приличаше толкова поразително на младата Каролин, въпреки че имаше нейната усмивка от хиляда вата. Облечена беше в износени източногермански дрехи и протъркани обувки. Вали си взе бележка да я разведе из магазините.