Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Няма да ги спираме.

— … и източните немци. О, Боже мой, семейството ми ще може да напусне!

— Да.

— Това не може да стане. Съветите няма да го позволят.

— Немет отиде до Москва и го съобщи на Горбачов.

— Горби какво каза?

— Нищо. Не е щастлив, но няма да се намеси. Не може да си позволи и подновяването на оградата.

— Но…

— Аз бях там, на срещата в Кремъл. Немет направо го попита дали Съветите ще нахлуят като през 1956 година. Отговорът му беше нет.

— Вярваш ли му?

— Да.

Тези новини променяха света. Ребека бе работила за това през цялата си политическа кариера, но не можеше да повярва, че ще стане наистина — семейството й ще може да пътува от Източна към Западна Германия! Свобода!

Тогава Фред продължи:

— Има едно възможно затруднение.

— Боях се от това.

— Горбачов обеща, че няма да има военна намеса, но не изключи икономически санкции.

Ребека реши, че това е най-малкият им проблем.

— Икономиката на Унгария ще се обърне към Запада и ще расте.

— Това искаме и ние. Но ще отнеме време. Хората може да изпитат затруднения. Кремъл може би се надява да ни докара до икономически колапс преди стопанството да е имало време да се пренастрои. Тогава може и да има контрареволюция.

Ребека видя, че той е прав. Това беше сериозна опасност.

— Знаех си, че е твърде хубаво, за да бъде вярно — унило се обади тя.

— Не се отчайвай. Имаме решение. Затова и съм тук.

— Какъв е планът ви?

— Трябва ни подкрепата на най-богатата страна в Европа. Ако може да ни бъде отпусната голяма кредитна линия от немски банки, ще можем да се опрем на съветския натиск. Следващата седмица Немет ще помоли Кол за заем. Знам, че не можеш лично да одобриш такова нещо, но се надявах да ми дадеш някакви насоки. Какво ще каже Кол?

— Не мога да си представя да каже „не“, ако наградата са отворени граници. Освен политическите изгоди, представи си какво ще означава това за германската икономика.

— Може да ни трябват много пари.

— Колко много?

— Може би милиард германски марки.

— Не се притеснявай — успокои го Ребека. — Ще ги получите.

Според доклада на ЦРУ пред конгресмена Джордж Джейкс съветската икономика ставаше все по-зле. Реформите на Горбачов — децентрализация, повече потребителски стоки, по-малко оръжия — не бяха достатъчни.

Върху източноевропейските сателити се оказваше натиск да следват СССР и да либерализират икономиките си, но Управлението предсказваше, че промените щели да бъдат незначителни и постепенни. Ако някоя страна отхвърлеше комунизма въобще, то тогава Горбачов щеше да изпрати танковете.

Това не звучеше добре на Джордж — той присъстваше на заседание на Конгресната комисия за надзор над разузнаването. Полша, Унгария и Чехословакия изпреварваха СССР в движението към свободно предприемачество и демокрация, а Горбачов не правеше нищо да ги възпре.

Президентът Буш и вицепрезидентът Чейни обаче силно вярваха в съветската заплаха и — както винаги — ЦРУ бе под натиск да казва на президента това, което той иска да чуе.

Заседанието остави у Джордж усещане за неудовлетворение и притеснение. Той взе спретнатия влак на метрото от станцията на Капитолия към офис сградата Канън Хаус, където държеше три препълнени стаи. Фоайето имаше бюро на рецепцията, канапе за чакащите посетители и кръгла заседателна маса. От едната страна се намираше административното помещение, претъпкано с бюра, лавици с книги и картотечни шкафове. Отсреща се намираше кабинетът на Джордж, с бюро, заседателна маса и портрет на Боби Кенеди.

В списъка за следобедните посещения с любопитство забеляза духовник от Анистън, Алабама — преподобния Кларънс Бойър, който искал да говори с него за гражданските права.

Джордж никога нямаше да забрави Анистън — градът, в който участниците в Похода на свободата бяха нападнати от тълпа, а автобусът им — взривен. Това бе единственият случай, в който някой сериозно се опита да убие Джордж.

Трябваше да е отвърнал с „да“ на молбата на човека за среща, при все че не можеше да си спомни защо. Предполагаше, че един проповедник от Алабама с желание да го види ще бъде афроамериканец, и се изненада, когато сътрудникът му въведе бял човек. Преподобният Бойър бе приблизително на възрастта на Джордж, облечен в сив костюм, бяла риза и тъмна вратовръзка, но обут в гуменки. Вероятно имаше много ходене из Вашинтон. Имаше едри предни зъби, полегата брадичка и прошарена коса, която засилваше приликата му с червена катерица. В него имаше нещо далечно познато. Придружаваше го момче в юношеска възраст, което много му приличаше.