Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— По дяволите.

Димка се боеше от това, а Филипов го бе предсказал.

— Но това е нелогично. Неотдавна Рейгън и Горбачов изтеглиха балистичните ракети със среден обсег.

— Буш смята, че Рейгън е отишъл твърде далеч в разоръжаването.

— Колко разработен е този план?

— Според вашингтонската резидентура на КГБ Буш се е заобиколил с ястреби на Студената война. Секретарят по отбраната Чейни е готов за бой. Такъв е и Скаукрофт.

Брент Скаукрофт беше съветникът по националната сигурност.

— А има и една жена, Кондолиза Райс — също толкова лоша.

Димка се отчая.

— Филипов ще заяви: „Аз казах“.

— Филипов и други. Това е опасно развитие за Михаил Сергеевич.

— Какво е разписанието на американците?

— Ще окажат натиск върху западноевропейците на срещата на НАТО през май.

— Проклятие — рече Димка. — Сега я загазихме.

Ребека Хелд се намираше в апартамента си в Хамбург късно вечерта и работеше; книжата бяха пръснати по кръглата маса в кухнята. На канапето се мъдреше неумита чаша за кафе и поднос с трохите от сандвича с шунка, който изяде за вечеря. Беше съблякла елегантното работно облекло, изтрила грима, взела душ; после си сложи развлечено старо бельо и стара копринена кърпа около косата.

Приготвяше се за първото си посещение в САЩ. Отиваше заедно с началника си, Ханс-Дитрих Геншер, вицеканцлер на Германия, външен министър и председател на Свободната демократическа партия, към която принадлежеше и тя. Мисията им беше да обяснят на американците защо не искат повече ядрени оръжия. При Горбачов Съветският съюз ставаше по-малко заплашителен. Усъвършенстваните ядрени оръжия не просто не бяха необходими — те можеше да изиграят обратната роля, да подкопаят мирните ходове на Горбачов и да подсилят ястребите в Москва.

Тя четеше преценките на германското разузнаване за борбите за власт в Кремъл, когато на вратата се позвъни.

Тя погледна часовника си. Беше девет и половина. Тя не очакваше посетител и определено не бе подходящо облечена за посрещане на такъв. Както и да е — вероятно бе някой съсед от кооперацията с обикновената молба да вземе назаем опаковка мляко.

На нея не й се полагаше постоянна охрана — слава Богу, не бе тъй важна, че да привлича терористи. Все пак вратата й имаше шпионка, за да може да проверява, преди да отвори.

С изненада видя Фредерик Биро.

Чувствата й бяха смесени. Изненадващото посещение от любовника й беше нещо приятно — но тя изглеждаше ужасно. На петдесет и седем всяка жена има нужда да се подготви, преди да се покаже на мъжа си.

Тя обаче не можеше да го помоли да чака в антрето, докато се гримира и си смени бельото.

И отвори вратата.

— Скъпа моя — поздрави я той и я целуна.

— Радвам се да те видя, но ме хващаш по бели гащи — отвърна тя. — Всичко ми е с краката нагоре.

Той пристъпи навътре и тя затвори вратата. Задържа я на ръка разстояние и я огледа.

— Оплетена коса, очила, пеньоар, босонога — изреди той. — Изглеждаш прекрасно.

Тя се засмя и го отведе в кухнята.

— Вечерял ли си? — попита го тя. — Да ти направя омлет?

— Само кафе, моля. Ядох в самолета.

— Какво правиш в Хамбург?

— Началството ме прати.

Фред седна на масата.

— Премиерът Немет идва в Германия следващата седмица, за да посети канцлера Кол. Той ще му зададе един въпрос. Като всички политици, той иска да знае отговора, преди да е попитал.

— Какъв въпрос?

— Трябва да обясня.

Тя постави кафето пред Фред.

— Давай. Цялата нощ е моя.

— Надявам се, че няма да отнеме толкова време.

Той прокара ръка по крака й под пеньоара.

— Имам други планове.

Той достигна бельото й.

— О! — отбеляза той. — Широки гащи.

Тя се изчерви.

— Не те очаквах!

Той се ухили:

— Мога и двете си ръце да пъхна вътре — може би чак до лактите.

Тя отблъсна ръцете му и отиде от другата страна на масата.

— Утре ще изхвърля всичкото си старо бельо.

Ребека приседна срещу него.

— Спри да ме поставяш в неловко положение и ми кажи защо си тук.

— Унгария ще отвори границата си с Австрия.

Ребека сметна, че не го е чула добре.

— За какво говориш?

— Ще отворим границата си. Ще оставим оградата да се разпадне. Ще дадем свобода на хората да пътуват където искат.

— Не си сериозен.

— Това е колкото икономическо, толкова и политическо решение. Оградата се руши и ние не можем да си позволим възстановяването й.

Ребека започваше да разбира.

— Но ако унгарците могат да излязат, значи ще го могат и всички други. Как ще спрете чехите, югославяните, поляците…