Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Горбачов почервеня и пурпурният рожден белег на плешивото му теме потъмня.

— Подходящият курс е завръщането към корените на ленинизма — заяви той.

Това не означаваше много. Всеки, който опитваше да промени Съветския съюз, твърдеше, че се завръща към корените на ленинизма.

Горбачов продължи:

— Социализмът може отново да намери пътя си като се върне към времето преди Сталин.

— Не, не може — рязко заяви Немет.

— Само партията може да създаде справедливо общество! Това не може да бъде оставено на случайността.

— Тук не съм съгласен.

Немет започваше да изглежда зле. Лицето му побледня, а гласът му затрепера. Той беше кардинал, оспорващ авторитета на папата.

— Трябва да Ви задам много директно един въпрос — продължи той. — Ако проведем избори и партията загуби властта, Съветският съюз ще се намеси ли с военна сила, както през 1956 година?

В стаята се възцари мъртва тишина. Дори Димка не знаеше как ще отговори Горбачов.

Тогава Горбачов произнесе руската дума „нет“ — не.

Немет приличаше на човек, на когото са отменили смъртната присъда.

— Поне докато седя в това кресло — добави Горбачов.

Немет се засмя. Не вярваше, че съществува опасност от отстраняването на Горбачов.

Тук грешеше. Кремъл винаги изобразяваше единство за пред света, но никога не бе хармоничен, както претендираше. Хората нямаха и представа колко несигурен е контролът на Горбачов. Немет бе доволен да узнае какви са намеренията на Горбачов, но Димка бе по-добре запознат.

Както и да е, Немет не бе приключил. Той спечели от Горбачов изключителна отстъпка — обещание, че СССР няма да се намесва, за да предотврати премахването на социализма в Унгария! С изненадваща дързост обаче Немет поиска още една гаранция.

— Оградата е разнебитена — заяви той. — Трябва или да се поднови, или да се изостави.

Димка знаеше за какво говори Немет. Границата между социалистическа Унгария и капиталистическа Австрия беше подсигурена от двеста и четиридесет километрова ограда от неръждаема стомана. Естествено, поддържането й беше много скъпо. Обновяването на цялото съоръжение щеше да струва милиони.

— Ако има нужда от обновяване, обновявайте я — каза Горбачов.

— Не — възрази Немет. Може и да беше нервен, но бе решителен — Димка се възхищаваше на смелостта му. — Нямам парите, а и от оградата нямам нужда — продължи той. — Тя е съоръжение на Варшавския договор. Ако искате, трябва вие да я подновите.

— Това няма да стане — отвърна Горбачов. — Съветският съюз вече няма толкова пари. Преди десет години петролът вървеше по четиридесет долара барела и ние можехме да направим всичко. Сега е — колко, девет долара? Разорени сме.

— Нека е сигурно, че се разбираме един друг — поде отново Немет. Потеше се и си бършеше лицето с носна кърпичка. — Ако не плащате, ние няма да подновим оградата и тя ще спре да действа като ефективна преграда. Хората ще могат да отиват в Австрия и ние няма да ги спираме.

Още веднъж настъпи напрегната тишина. Най-накрая Горбачов въздъхна и каза:

— Така да бъде.

Това беше краят на срещата. Любезностите на сбогуване бяха повърхностни. Унгарците искаха да се измъкнат колкото може по-бързо. Те получиха всичко, което искаха. Стиснаха си ръцете с Горбачов и бързо напуснаха кабинета му. Сякаш искаха да се натоварят на самолета, преди той да е имал време да си промени мнението.

Димка се върна в своя кабинет в замислено настроение. Горбачов го изненада два пъти — първо, с неочакваната си враждебност към реформите на Немет, и второ, с това, че не им оказваше истинска съпротива.

Щяха ли унгарците да изоставят оградата? Тя бе важна част от Желязната завеса. Ако на хората изведнъж се разрешеше да пресичат границата и да минават на Запад, тази промяна можеше да се окаже по-важна и от едни свободни избори.

Филипов и консерваторите обаче все още не се бяха предали. Бяха в готовност и за най-малкия признак на слабост от страна на Горбачов. Димка не се съмняваше, че те имат планове за извършване на преврат.

Той умислено гледаше голямото революционно платно на стената на кабинета си, когато се обади Наталия.

— Ти знаеш какво е ракетата Ланс, нали? — без предисловие го попита тя.

— Тактическо ядрено оръжие тип земя-земя с малък обсег — отвърна той. — Американците имат около седемстотин в Германия. За щастие обхватът им е само около 120 километра.

— Вече не — прекъсна го тя. — Президентът Буш иска да ги усъвършенства. Новите ще летят близо 450 километра.