Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Предайте им, че ако те свалят тяхната стена, и аз ще сваля моята — отвърна Вали и думите му излязоха във всички вестници.

Първоначално планираха германският им концерт да е в Хамбург, но после Вали научи, че Ханс Хофман е счупил плочата на Алис и в отговор помоли Дейв да свирят в Западен Берлин. Така един милион източногерманци щяха да чуят песните, които Ханс Хофман опита да откаже на Алис. Дейв хареса идеята.

Сега стояха заедно и гледаха сцената отстрани, а хиляди почитатели се стичаха в парка.

— Днес ще е най-шумното ни изпълнение — каза Дейв.

— Хубаво — отвърна Вали. — Искам да чуят китарата ми чак в шибания Лайпциг.

— Помниш ли как беше едно време? — попита Дейв. — Онези малки тенекиени говорителчета по бейзболните стадиони?

— Никой не ни чуваше. Ние самите не можехме да се чуем!

— А сега сто хиляди души могат да слушат музиката ни и тя звучи така, както сме я измислили.

— Това е някакво чудо.

Когато Вали се върна в гримьорната си, Ребека беше там.

— Фантастично е — каза тя. — В парка трябва да има сто хиляди души!

Ребека беше с някакъв сивокос мъж на нейна възраст.

— Това е приятелят ми Фред Биро — представи го тя.

Вали стисна ръката му и Фред каза:

— За мен е чест да се запознаем — говореше немски с унгарски акцент.

На Вали му стана забавно. Значи на петдесет и три години сестра му си има гадже! Е, добре прави. Човекът изглеждаше неин тип — интелектуален, но не твърде сериозен. А и тя изглеждаше по-млада, с прическа като на принцеса Даяна и тъмночервена рокля.

Побъбриха малко, а след това Ребека и приятелят й оставиха Вали да се приготви. Вали обу чисти сини джинси и огненочервена риза. Погледна в огледалото и си сложи очна линия, за да може публиката да вижда по-ясно израза на лицето му. Припомни си с отвращение времето, когато трябваше да отмерва внимателно дрогата — първо малко, за да го държи по време на концерта, и голяма доза после, за награда. Нито за миг не се изкушаваше да се върне към тези навици.

Повикаха го на сцената. Излезе с Дейв, Бъз и Лу. Цялото семейство на Дейв беше дошло да им пожелае успех: съпругата му Бийп, единадесетгодишният му син Джон Лий, родителите му Дейзи и Лойд и дори сестра му Иви. Всички видимо се гордееха със своя Дейв. Вали се радваше да види всички, но присъствието им остро му напомни, че не може да вижда собственото си семейство — Вернер и Карла, Лили, Каролин и Алис.

Но се надяваше да слушат от другата страна на Стената.

Групата излезе на сцената и тълпата изрева в поздрав.

„Унтер ден Линден“ беше претъпкана с хиляди почитатели на Плъм Нели, стари и млади. Лили и семейството й, включително Каролин, Алис и Хелмут, бяха тук от рано сутринта. Запазиха си място близо до бариерата, която полицията постави, за да държи множеството на разстояние от Стената. В течение на деня хората се умножиха и улицата доби празнична атмосфера — непознати разговаряха, сядаха заедно на пикник и слушаха касетите на Плъм Нели на преносими касетофони. С падането на мрака започнаха да отварят бутилки бира и вино.

Групата засвири и тълпата полудя.

Зрителите от Източен Берлин виждаха единствено четирите бронзови коня, теглещи каретата на Победата върху арката. Но чуваха всичко високо и ясно: барабаните на Лу; бучащия бас на Бъз; ритъм китарата на Дейв и високия му глас; и най-хубавото от всичко — съвършения баритон на Вали и лиричните му китарни сола. Познатите песни се носеха от високоговорителите и вълнуваха танцуващото множество. „Това е брат ми“, не спираше да си повтаря Лили, „и той пее на целия свят“. Вернер и Карла изглеждаха горди, Каролин се усмихваше, а очите на Алис блестяха.

Лили погледна и към правителствената сграда наблизо. Там на един малък балкон стояха пет-шест човека с вратовръзки и тъмни дрехи. Виждаха се ясно на светлината на уличните лампи. Те не танцуваха. Единият снимаше тълпата. „Тези трябва да са от ЩАЗИ“, прецени Лили. Записваха предателите, нелоялни към режима на Хонекер — напоследък това означаваше почти всички хора.

Вгледа се по-внимателно и й се стори, че познава един от тайните полицаи. Почти сигурна беше, че е Ханс Хофман. Беше висок и леко прегърбен. Явно говореше нещо гневно и замахваше силно с дясната си ръка като чук. В едно интервю Вали беше казал, че групата иска да свири тук, понеже на източните германци не се позволява да слушат записите им. Ханс определено беше разбрал, че счупването на плочата на Алис беше причината за този концерт и за тази тълпа. Не беше чудно, че е ядосан.