Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Е, Стан греши — рече Флорънс. — Защото ние не виждаме насочено оръжие. Няма как да знаем кой ще извърши терористичен акт. В Ливан нямаме толкова качествено разузнаване. Затова накрая ще убиваме хора, за които мислим, че може би планират тероризъм.

— Навярно можем да повишим достоверността на нашата информация.

— А доколко може да се разчита на чужденците? Кой ще участва в тези петчленни екипи? Местни лоши момчета? Наемници? Международната охранителна компания „Евробоклук“? Как можете да им се доверите? Как можете да ги контролирате? При това, каквото и да направят, отговорността е наша — особено ако убият невинни хора!

— Не, не, цялата операция ще е настрани от нас и ще можем да отричаме — възрази Тим.

— На мен не ми звучи много като нещо, което можем да отречем. ЦРУ ще ги обучи и въоръжи и ще финансира дейността им. А замисляли ли сте се за политическите последици?

— По-малко отвличания и бомби.

— Как може да сте толкова наивни? Да не мислите, че ако ударим Хизбулла по този начин, те ще си седнат на задниците и ще си кажат: „Божке, американците са по-корави, отколкото си мислехме; май е по-добре да зарежем цялата тая работа с тероризма“. Не, не. Те ще ревнат за отмъщение! В Близкия Изток насилието винаги поражда ново насилие — не сте ли го разбрали вече? Хизбулла бомбардира казармата на морската пехота в Бейрут — защо? Според полковник Герати, който по онова време командваше морската пехота, това е било в отговор на обстрела на мюсюлманите в селото Сук-ал-Гарб от шести американски флот. Едно убийство поражда друго.

— Значи просто ще се предадеш и ще кажеш, че нищо не може да се направи?

— Не може да се направи нищо лесно — само тежка политическа работа. Понижаваме температурата, удържаме и двете страни и ги водим на масата за преговори, отново и отново, колкото и пъти да си отиват. Не се отказваме и, каквото и да става, не ескалираме насилието.

— Мисля, че можем…

Флорънс обаче не беше свършила.

— Този план е престъпен, неприложим, с ужасяващи политически последици за Близкия Изток и освен това застрашава репутацията на ЦРУ, президента и САЩ. Но това не е всичко. Има още нещо, което го прави напълно невъзможен.

Тя млъкна и Кам беше принуден да попита:

— Какво?

— Извършването на убийства ни е забранено от президента. „Нито едно лице на служба на правителството на Съединените щати или действащо от негово име не може да се ангажира с извършването на убийство или да участва в заговор за извършването на убийство“. Президентска заповед 12333. Роналд Рейгън я подписа през 1981.

— Струва ми се, че той го е забравил — отговори Кам.

Мария се срещна с Флорънс Гиъри във Вашингтон в магазина Удуърд и Лотроп, известен като Удис. Срещата им беше в отдела за дамско бельо. Повечето агенти бяха мъже, така че всеки мъж, който би ги проследил там, щеше да изглежда подозрително. Възможно беше дори да го арестуват.

— Навремето носех 34А — каза Флорънс. — Сега съм 36С. Какво стана?

Мария се изкиска. На четиридесет и осем, тя беше малко по-възрастна от Флорънс.

— Добре дошла в клуба на жените на средна възраст. Открай време дупето ми е дебело, обаче някога имах сладки малки цици, които си стояха съвсем сами. А сега ми трябва сериозна поддръжка.

През двете десетилетия, прекарани във Вашингтон, Мария усърдно беше култивирала контакти. Тя отрано беше разбрала колко много се постига — за добро или зло — чрез лични познанства. Навремето, когато ЦРУ използваше Флорънс за секретарка, наместо да я обучава за агент, както беше обещано, Мария по женски съчувстваше на нещастието й. Познатите на Мария обикновено бяха жени и винаги бяха либерални. Обменяха си сведения, предупреждаваха се за застрашаващи ходове на политически противници и дискретно си помагаха, често — чрез даване на по-висок приоритет на задачи, които иначе биха били пренебрегнати от консервативните мъже. А мъжете правеха до голяма степен същото.

Мария и Флорънс подбраха по пет-шест сутиена и отидоха да ги пробват. Беше вторник сутрин и пробната беше празна. Въпреки това Флорънс говореше тихо.

— Бъд Макфарлейн е измъдрил план, който е пълна лудост — каза тя, докато си разкопчаваше блузата. — Но Бил Кейси ангажира ЦРУ. — Кейси, човек на президента Рейгън, оглавяваше управлението. — А президентът каза „да“.

— Какъв план?

— Обучаваме отряди убийци от чужденци, които да премахват терористите в Бейрут. Наричат го превантивен контратероризъм.