Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Мария беше потресена.

— Та това е престъпление според законите на тази страна. Ако успеят, Макфарлейн, Кейси и Роналд Рейгън ще бъдат убийци.

— Именно.

Двете жени свалиха сутиените си и застанаха една до друга пред огледалото.

— Виждаш ли? — попита Флорънс. — Вече не стърчат.

— И моите.

Имаше време, замисли се тя, когато щеше да ми е твърде притеснително да правя това с бяла жена. Може би нещата наистина се променят.

Започнаха да мерят сутиените.

— Кейси информирал ли е комисиите по разузнаването?

— Не. Рейгън реши, че може просто да осведоми председателите и заместник-председателите на всяка комисия и републиканския и демократичен лидер в Камарата и в Сената.

Значи затова Джордж Джейкс не е чувал за плана, разсъди Мария. Ходът на Рейгън беше ловък. В разузнавателните комисии имаше квота либерали, за да е сигурно, че ще се задават поне някои критични въпроси. Рейгън беше намерил как да заобиколи критиците и да осведоми само онези, за които знаеше, че ще го подкрепят.

— Един от екипите и в момента е тук, в Щатите, на двуседмично обучение — каза Флорънс.

— Значи цялата работа е доста напреднала.

— Точно така — Флорънс се огледа с черния сутиен. — Моят Франк е доволен от промяната в бюста ми. Винаги е искал жена с големи цици. Твърди, че ходи на църква да благодари на Господа.

Мария се разсмя.

— Мил съпруг имаш. Надявам се да хареса новите ти сутиени.

— Ами ти? Кой ще оцени твоето бельо?

— Познаваш ме, аз съм момиче, което си гони кариерата.

— А винаги ли си била такава?

— Много отдавна имаше един мъж, но той загина.

— Толкова съжалявам.

— Благодаря.

— И оттогава няма друг?

Мария отговори без забавяне.

— С един почти се получи. Знаеш, харесвам мъжете и секса, но не съм готова да изоставя своя живот и да се превърна в нечий придатък. Твоят Франк явно разбира това, но много мъже не го разбират.

Флорънс кимна.

— Добре го каза, миличка.

Мария се умисли.

— Какво искаш да направя за тези отряди убийци? — мина й през ума, че Флорънс в крайна сметка е таен агент и е открила или се е досетила, че тя е източникът на Джаспър Мъри. Искаше ли Флорънс тя да разкрие и това?

Флорънс обаче каза:

— Точно сега не искам да правиш нищо. Планът е още само една глупава идея, която може да бъде задушена в зародиш. Просто желанието ми е да съм сигурна, че някой извън разузнавателната общност е наясно с него. Ако лайното удари вентилатора и Рейгън започне да лъже за убийствата, както Никсън лъжеше за влизането с взлом, поне ти ще знаеш истината.

— А междувременно просто се молим това да не стане.

— Амин.

— Избрахме първата мишена — каза Тим Тедър на Кам. — Залавяме се с голямата клечка.

— Фадлалла?

— Той самият.

Кам кимна. Мухамад Хюсеин Фадлалла беше виден мюсюлмански учен и аятолах. В проповедите си призоваваше за въоръжена съпротива срещу израелската окупация на Ливан. Хизбулла твърдяха, че той ги вдъхновява и нищо повече, но в ЦРУ бяха убедени, че Фадлалла е мозъкът зад отвличанията. Кам с радост би го видял мъртъв.

Двамата седяха в кабинета на Кам в Лангли. На бюрото имаше снимка на Кам с Никсън, потънали в разговор. Лангли беше едно от малкото места, където човек все още можеше да се гордее, че е работил за Никсън.

— А Фадлалла планира ли още отвличания? — попита Кам.

— Папата планира ли още кръщения? — отвърна Тим.

— Ами екипът? Стабилни ли са? Под контрол ли са? — възраженията на Флорънс Гиъри бяха пренебрегнати, но забележките й не бяха глупави и Кам сега си ги припомняше.

Тедър въздъхна.

— Кам, ако това бяха благонадеждни, отговорни хора, които уважават законните власти, нямаше да се наемат за платени убийци. Надеждни са колкото всички такива. А засега малко или повече ги държим под контрол.

— Е, поне не ги финансираме ние. Взех парите от саудитците — три милиона долара.

Тим вдигна вежди.

— Добра работа.

— Благодаря.

— Трябва да обмислим дали да не поставим целия проект формално под контрола на саудитското разузнаване, за да можем да отричаме по-лесно.

— Добра идея. Но и при това положение след убийството на Фадлалла ще ни трябва прикритие.

Тим се позамисли и рече:

— Нека обвиним Израел.

— Аха.

— Всеки с готовност ще повярва, че Мосад е направил нещо такова.

Кам се въсеше неспокойно.

— Продължавам да се тревожа. Иска ми се да знам точно как ще го направят.

— По-добре да не знаеш.