Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Да. Сега съм бездомна.

— Не говори глупости. Тук винаги ще бъде твой дом.

— Знаех си, че това ще кажеш — отвърна Каролин и избухна в сълзи.

На вратата се позвъни.

— Аз ще ида — каза Лили.

На прага стояха двама мъже. Единият беше в шофьорска униформа и държеше отворен чадър над главата на втория. Той пък беше Ханс Хофман.

— Може ли да вляза? — попита Ханс и се намъкна в антрето, без да дочака отговора. Държеше квадратен пакет, тридесетина сантиметра дълъг и широк.

Шофьорът се върна при черната лимузина ЗИЛ, паркирана до бордюра.

— Какво искаш? — отвратено попита Лили.

— Да говоря с племенницата ти, Алис.

— Откъде знаеш, че е тук?

Ханс се усмихна и не си направи труда да отговори. ЩАЗИ знаеше всичко.

Лили влезе в кухнята.

— Ханс Хофман е. Иска да види Алис.

Алис стана, пребледняла от страх.

— Заведи го горе, Лили. Остани при тях — каза Карла.

Каролин се надигна от стола.

— Трябва да ида с нея.

Карла положи длан на ръката й да я задържи.

— Не си в състояние да се занимаваш с ЩАЗИ.

Каролин прие и седна пак. Лили задържа вратата на Алис, която излезе от кухнята в антрето. Двете жени се качиха горе, а Ханс ги последва.

Лили от любезност почти му предложи кафе, но се спря. Нека умре от жажда.

Ханс взе книгата за Шерлок Холмс, която Алис беше оставила на масата.

— На английски — установи той, все едно потвърждаваше някакво подозрение. Седна и придърпа коленете на хубавите си панталони, та да не се измачкат. Остави квадратния пакет на пода до стола си.

— И така, млада Алис, ти искаш да заминеш за Западна Германия. Защо?

Ханс вече беше голямо началство. Лили не знаеше титлата му, но не беше прост полицай. Изнасяше речи на разни национални събрания и говореше пред печата. Но не беше достатъчно важен, та да преследва семейство Франк.

— Баща ми живее в Хамбург — отговори Алис. — А също и леля ми Ребека.

— Твоят баща е убиец.

— Станало е преди моето раждане. Наказвате ме за това? Не такава е комунистическата справедливост, нали?

Ханс отново кимна надуто, все едно искаше да каже „така си и знаех“.

— Отсроумничиш също като баба си. Това семейство никога няма да се научи.

Лили се намеси ядосано.

— Научихме, че комунизмът значи дребни чиновници да си отмъщават, независимо от справедливостта и закона.

— Мислиш ли, че подобни приказки ще ме убедят да дам на Алис разрешение да пътува?

— Вече си решил — уморено отвърна Лили. — Ще откажеш. Не би дошъл тук, за да й кажеш „да“. Искаш просто да позлорадстваш.

— Къде в съчиненията на Карл Маркс е казано, че работниците от социалистическите страни не могат да пътуват в чужбина? — попита Алис.

— Ограниченията са необходими заради настоящите обстоятелства.

— Не, не са. Аз искам да видя баща си. Вие ме спирате. Защо? Просто защото можете! Това няма нищо общо със социализма и много общо с тиранията.

Ханс изкриви уста.

— Вие сте буржоа — рече той с погнуса. — Не можете да търпите някой да има власт над вас.

— Буржоа ли? — възкликна Лили. — Аз нямам униформен шофьор, който да ме пази с чадър, докато стигна от колата до къщата. Алис също няма. Има само един буржоа тук, Ханс.

Той взе пакета и го подаде на Алис.

— Отвори го.

Алис смъкна кафявата хартия. Беше екземпляр от най-новия албум на Плъм Нели, „Тълкуване на сънищата“. Лицето й засия.

Лили се чудеше какъв ли номер е скроил Ханс.

— Защо не пуснеш плочата на баща си? — попита той.

Алис извади белия плик от цветната обложка. После с два пръста измъкна черната винилова плоча отвътре.

Плочата излезе на две парчета.

— Като че ли е счупена. Срамота — рече Ханс.

Алис заплака.

Ханс стана.

— Знам пътя — каза той и излезе.

В Източен Берлин „Унтер ден Линден“ беше широкият булевард, който водеше към Бранденбургската врата. Под друго име продължаваше в Западен Берлин и минаваше през парка „Тиргартен“. След 1961 обаче „Унтер ден Линден“ свършваше при Бранденбургската врата, блокиран от Стената. Откъм парка от западната страна гледката към Бранденбургската врата беше обезобразена от висока, грозна, сиво-зелена ограда, покрита с графити, и надпис на немски:

Зад оградата беше огневата зона на Стената.

Екипът на Плъм Нели издигна сцената точно пред грозната ограда и изправи мощна стена от високоговорители с лице към парка. По указания на Вали точно толкова мощни тонколони бяха обърнати и на другата страна, към Източен Берлин. Той искаше Алис да го чува. Един репортер му каза, че източногерманското правителство възразява срещу високоговорителите.