Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Бернд беше починал преди година. Доживя до шестдесет и две, което беше доста за мъж със счупен гръбнак. Накрая бъбреците отказаха, често срещана причина за смърт в такива случаи.

Ребека се замисли за живота му. Той беше дамгосан от Стената и от раняването при опита да избяга от Източна Германия, но въпреки това Бернд живя добре. Беше добър учител, може би прекрасен. Изправи се срещу тиранията на източногерманския комунизъм и избяга на свобода. Първият му брак беше завършил с развод, но двамата с Ребека се обичаха страстно в продължение на двадесет години.

Не й беше нужно да идва тук, за да си го спомня. Мислеше за него всеки ден. Смъртта му беше като ампутация: тя непрестанно се изненадваше, че го няма. Сама в апартамента, който споделяха толкова време, Ребека често говореше на Бернд, разказваше му как е минал денят й, коментираше новините, казваше как се чувства — гладна, уморена или неспокойна. Не беше променяла жилището и въжетата и дръжките, с чиято помощ той се придвижваше, още си стояха. Количката му още стоеше до леглото, в готовност той да седне и да се примъкне в нея. Докато мастурбираше, Ребека си представяше как той лежи до нея и я прегръща с една ръка, тялото му я топли, а устните му са върху нейните.

За щастие, работата й винаги беше обсебваща и трудна. Сега Ребека беше заместник-министър в Министерството на външните работи в западногерманското правителство. Понеже говореше руски и беше живяла в Източна Германия, тя се занимаваше с Източна Европа. Нямаше много свободно време.

Трагичното беше, че обединението на Германия изглеждаше все по-далечно. Консервативният източногермански ръководител Ерих Хонекер изглеждаше непоклатим. Все още убиваха хората, които опитваха да избягат през Стената. А в Съветския съюз смъртта на Андропов просто доведе на власт поредния болен седемдесетгодишен човек, Константин Черненко. От Берлин до Владивосток съветската империя беше едно блато. Гражданите се бореха и често се давеха, ала никога не напредваха.

Ребека забеляза, че мислите й са се отвлекли от Бернд. Време беше да си върви.

— Сбогом, любов моя — нежно каза тя и се отдалечи от гроба.

Придърпа дебелото палто и скръсти ръце, докато прекосяваше студеното гробище. С благодарност влезе в колата и запали двигателя. Все още караше пригодения за инвалидната количка ван. Време беше да го замени с нормална кола.

Потегли към дома си. Пред жилищната сграда беше паркиран блестящ черен Мерцедес С500, а до него стоеше шофьор с фуражка. Ребека се поободри. Както очакваше, Вали си беше отворил със своя ключ. Седеше до кухненската маса, радиото свиреше, а той потропваше с крак в такт с една популярна песен. На масата лежеше екземпляр от най-новия албум на Плъм Нели — „Тълкуване на сънищата“.

— Радвам се, че те хванах — каза Вали. — На път съм за летището. Заминавам за Сан Франциско.

Той стана и я целуна.

След две години щеше да навърши четиридесет и изглеждаше прекрасно. Продължаваше да пуши, но не докосваше наркотици и алкохол. Облечен беше в жълтеникаво кожено яке върху джинсова риза. Трябва някое момиче да го грабне, помисли Ребека. Ала, макар и да имаше приятелки, Вали явно не бързаше да уседне.

Когато го целуна, Ребека докосна ръката му и забеляза, че кожата на якето е мека като коприна. Навярно струваше цяло състояние.

— Та вие току-що завършихте албума — възкликна тя.

— Ще правим турне в Щатите. Заминавам за Дейзи Фарм за три седмици репетиции. Започваме във Филаделфия след месец.

— Предай на момчетата, че ги обичам.

— Дадено.

— Мина доста време от последното ви турне.

— Три години. Затова са и дългите репетиции. Но сега концертите се правят на стадиони. Не е като Ол-стар Туринг Бийт Ривю с дванадесет групи, които свирят по две-три парчета пред две хиляди души в зала или салон. Сега е само петдесет хиляди души и ние.

— Ще свирите ли в Европа?

— Да, но датите още не са фиксирани.

— В Германия?

— Почти сигурно.

— Съобщи ми.

— Разбира се. Може да успея да ти уредя безплатен билет.

Ребека се разсмя. Понеже беше сестра на Вали, с нея се държаха като с кралска особа винаги, когато отидеше зад кулисите при концерт на Плъм Нели. В интервютата си момчетата от групата често говореха за ранните изпълнения в Хамбург и разказваха как сестрата на Вали ги нахранила с единственото свястно ядене за цяла седмица. Тя беше прочута с това в света на рокендрола.

— Пожелавам ти турнето ви да е страхотно.