Кен Фоллетт - Прагът на вечността

„Как стигнах дотук?“

— Знаеш, че спя в стаята за гости.

— Аха.

Тук идваше трудната част.

— Е, довечера ще спя в къщата на баба Джаки.

— Защо?

— Защото мама и аз вече не се обичаме.

— Добре тогава, ще се видим утре.

— Отсега нататък ще спя много у баба.

Джак започваше да разбира, че това ще го засегне.

— А ще четеш ли моята приказка за лека нощ?

— Всяка вечер, стига да искаш — Джордж се закле да спази това обещание.

Джак все още разсъждаваше върху последиците.

— А ще ми топлиш ли млякото за закуска?

— Понякога. Друг път ще го прави мама. Или бавачката Тифани.

Джак умееше да разпознава уклончивите отговори.

— Не знам — рече той. — Мисля, че е по-добре да не спиш у баба.

Смелостта на Джордж се изчерпа.

— Е, ще видим. Ей, какво ще кажеш да хапнем сладолед?

— Аха!

Това беше най-лошият ден в живота на Джордж.

Докато шофираше от Капитолия към дома си в „Принц Джордж Каунти“ Джордж размишляваше за заложниците. Тази година в Ливан бяха отвлечени четирима американци и един французин. Един от американците беше освободен, но останалите чезнеха в някакъв затвор, освен ако не бяха вече мъртви. Джордж знаеше, че един от тях е шеф на резидентурата на ЦРУ в Бейрут.

Похитителите почти сигурно бяха от войнствената мюсюлманска групировка Хизбулла, Партията на Бога, основана в отговор на израелското нахлуване в Ливан през 1982. Финансираха се от Иран и се обучаваха от Иранската революционна гвардия. Съединените щати смятаха Хизбулла за инструмент на иранското правителство и класифицираха Иран като покровител на тероризма, следователно — страна, на която не беше позволено да купува оръжия. За Джордж това беше иронично, понеже президентът Рейгън покровителстваше тероризма в Никарагуа, като финансираше тамошните Контри, жестока антиправителствена групировка, която извършваше убийства и отвличания.

Въпреки това Джордж се ядосваше на ставащото в Ливан. Искаше да прати морската пехота в Бейрут с цялата й мощ. Хората трябваше да научат цената на отвличането на американски граждани.

Желанието му беше силно, но знаеше, че това е детинска реакция. Точно както израелската инвазия предизвика създаването на Хизбулла, така мощно американско нападение срещу Хизбулла щеше да породи още тероризъм. Още едно поколение младежи в Близкия Изток щеше да израсне под клетва за отмъщение на Америка, Големия Сатана. Джордж и всички мислещи хора си даваха сметка — след като страстите им се поохладяха — че отмъщението щеше да предизвика онова, което цели да премахне. Единственият отговор беше да се прекъсне веригата.

А това беше по-лесно да се каже, отколкото да се направи.

Освен това, Джордж беше наясно, че той самият се е провалил в това изпитание. Ударил беше Джаспър Мъри. Джаспър не беше мекушав, но разумно беше устоял на изкушението да отвърне на удара. В резултат щетите бяха ограничени — и заслугата за това не беше на Джордж.

Той отново живееше с майка си, и то на четиридесет и осем годишна възраст! Верина още беше в семейния им дом заедно с малкия Джак. Джордж предполагаше, че и Джаспър преспива там, но не знаеше със сигурност. Бореше се да намери как да живее с развода си също като милиони други мъже и жени.

Беше петък вечер и той насочи мислите си към почивните дни. Шофираше към къщата на Верина. Двамата бяха установили рутина. В петък вечер Джордж вземаше Джак и го завеждаше в къщата на баба Джаки за уикенда, после го връщаше у дома в понеделник сутринта. Не така искаше да отгледа детето си, но това беше най-доброто, което успяваше да постигне.

Замисли се какво ще правят. Утре може би щяха да идат заедно в обществената библиотека и да вземат няколко книги с приказки за лека нощ. На църква в неделя, разбира се.

Пристигна пред бившия си дом, къща във фермерски стил. Колата на Верина не беше в алеята — още не се беше върнала. Джордж паркира и отиде до предната врата. От любезност позвъни, после отключи със собствения си ключ.

Къщата беше тиха.

— Аз съм — подвикна той. В кухнята нямаше никого. Намери Джак седнал пред телевизора, сам.

— Здравей, приятелче — рече Джордж. Седна и прегърна Джак през раменцата. — Къде е бавачката Тифани?

— Трябваше да си иде у дома — обясни Джак. — Мама закъснява.

Джордж овладя гнева си.

— Значи си сам тук?

— Тифани каза, че е спешно.

— И преди колко време беше това?

— Не знам — Джак още нямаше представа за времето.