Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Като погледна по-отблизо, Джордж видя нещо още по-странно: рус косъм.

Обзе го ужасен страх. Стомахът му се сви. Извади бельото от коша за пране.

Отнесе го в спалнята и рече:

— Кажи ми, че съм откачил.

— Откачил си — съгласи се Верина и после видя какво държи той. — Ще ми переш дрехите ли? — опита да се пошегува тя, но Джордж забеляза, че е притеснена.

— Хубаво бельо.

— Късметлия си.

— Само дето не съм го виждал на теб.

— Не си късметлия.

— Но някой друг го е виждал.

— Определено. Доктор Бърнстейн.

— Доктор Бърнстейн е плешив. А върху пликчетата ти има рус косъм.

Кожата й с цвят на капучино пребледня, но Верина се държеше предизвикателно.

— Е, Шерлок Холмс, какво дедуцирате от това?

— Че си правила секс с мъж с дълга руса коса.

— Защо трябва да е мъж?

— Защото ти харесваш мъже.

— Може и момичета да харесвам. Модерно е. Напоследък всички са бисексуални.

Джордж усети дълбока тъга.

— Забелязвам, че не отричаш, че имаш връзка.

— Е, Джордж, хвана ме.

Той невярващо поклати глава.

— И се отнасяш така лековато?

— Май да.

— Значи признаваш. С кого спиш?

— Няма да ти кажа, затова не ме питай пак.

На Джордж му ставаше все по-трудно да потиска гнева си.

— Държиш се, все едно не си направила нищо нередно.

— Няма да се преструвам. Да, виждам се с човек, когото харесвам. Съжалявам, че наранявам чувствата ти.

Джордж беше смаян.

— Как стана толкова бързо?

— Стана бавно. Женени сме повече от пет години. Тръпката я няма, както се казва в песента.

— В какво сгреших?

— Че се ожени за мен.

— Кога стана толкова гневна?

— Гневна ли съм? Мислех, че просто ми е скучно.

— Какво искаш да правиш?

— Няма да го оставя заради един брак, който вече почти не съществува.

— Знаеш, че не мога да го приема.

— Отивай си тогава. Не си затворник.

Джордж седна на стола пред нейната тоалетка и зарови лице в дланите си. Погълна го вълна от силни чувства и изведнъж той се озова обратно в детството си. Спомни си срама, че е единственото момче в класа, което няма баща. Отново изпита болезнената завист, от която страдаше при вида на другите момчета с татковците им — играеха на топка, лепяха спукани велосипедни гуми, купуваха бейзболни бухалки, мереха обуща. Отново кипна от гняв към мъжа, за когото мислеше, че е изоставил майка му и него, без да го е грижа нито за жената, която му се е отдала, нито за детето, родено от любовта им. Искаше да крещи, искаше да удари Верина, искаше да плаче.

Най-сетне успя да продума.

— Няма да изоставя Джак.

— Ти избираш — отвърна Верина. Изключи телевизора, хвърли журналите на пода, угаси нощната лампа и легна с лице на другата страна.

— И това ли е? — изуми се той. — Само това ли имаш да кажеш?

— Ще спя. Имам среща за закуска.

Джордж се вторачи в нея. Познаваше ли я въобще?

Познаваше я, разбира се. В сърцето си знаеше, че има две Верини — едната беше отдадена на борбата за гражданските права, другата беше купонджийка. Джордж обичаше и двете и вярваше, че с негова помощ те могат да се превърнат в една щастлива и уравновесена личност. И сгреши.

Поседя така още няколко минути. Гледаше Верина на мъждивата светлина, която идеше от уличната лампа на ъгъла. „Толкова дълго те чаках“, помисли той, „през всичките тези години на далечна любов. После най-сетне ти се омъжи за мен, сдобихме се с Джак и аз мислех, че всичко ще е наред завинаги“.

Най-после стана. Съблече се и облече пижама.

Не можа да се насили да легне при Верина.

В спалнята за гости имаше легло, обаче не беше оправено. Джордж отиде в антрето и извади от килера най-дебелото си палто. Легна в спалнята за гости и се зави с него.

Но не спа.

Преди време Джордж беше забелязал, че понякога Верина носи дрехи, които не й отиват. Имаше една хубава рокля на цветя, която обличаше, щом искаше да прилича на невинно момиче, ала всъщност изглеждаше нелепо. Имаше кафяв костюм, който правеше лицето й безцветно, но беше платила толкова пари за него, че не искаше да признае, че е грешка. Имаше пуловер с цвят на горчица, с който чудесните й зелени очи изглеждаха мътни и безизразни.

„Всички правят така“, прецени Джордж. Той самият имаше три кремави ризи и с нетърпение чакаше яките им да се протрият, за да ги хвърли. По всякакви причини хората носеха дрехи, които ненавиждаха.

Но не и когато отиваха на среща с любовник.

Когато Верина облече костюма Армани с тюркоазената блуза и черния коралов гердан заприлича на филмова звезда и го знаеше.