Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Откъде, по дяволите, беше разбрала?

— Сузи, аз бях на петнадесет години. Сигурно съм бил влюбен в половината момичета в Лондон.

Сузи се обърна към Джаспър.

— Ами ти? Помниш ли това съперничество?

Джаспър беше потънал в разговор с Верина Марканд, която седеше до него. Сега видимо се подразни.

— Ако планираш статия за юношески любови от преди двадесет години и наричаш това новина, Сузи, значи спиш с редактора си.

Всички се разсмяха — Сузи беше омъжена за редактора на новините във вестника.

Кам забеляза, че тя се засмя пресилено и хвърли ненавистен поглед на Джаспър. Припомни си, че като млада журналистка Сузи беше уволнена от Днес след поредица крайно неточни репортажи.

Сега тя каза:

— Трябва да ти е било интересно да гледаш предаването на Джаспър снощи, Кам.

— По-скоро бях удивен, отколкото заинтригуван — отговори той. — Президентът и ЦРУ опитват да подкрепят антикомунистическото правителство в Салвадор.

— А Джаспър явно е на другата страна, нали? — попита Сузи.

— Аз съм на страната на истината, Сузи — отвърна Джаспър. — Знам, че ти е трудно да го схванеш.

Кам забеляза, че не е останала и следа от британския му акцент.

— Мъчно ми беше да гледам такава пропаганда по водеща телевизионна мрежа — каза той.

— Как ти би направил репортаж за правителство, което убива тридесет хиляди свои граждани? — сопна се Джаспър.

— Ние не приемаме тази бройка.

— И колко граждани на Салвадор са били убити от правителството според вас? Дай ни преценката на ЦРУ.

— Трябваше да попиташ, преди да излъчиш предаването.

— О, попитах. Но не получих отговор.

— Нито едно централноамериканско правителство не е безукорно. Ти се съсредоточаваш върху правителствата, които ние подкрепяме. Мисля, че просто си антиамерикански настроен.

Сузи се усмихна.

— Ти си британец, нали, Джаспър? — попита тя с отровно сладък глас.

Джаспър видимо се подразни.

— Станах американски гражданин преди повече от десетилетие. Аз съм толкова проамерикански настроен, че рискувах проклетия си живот за тази страна. Служих две години в армията — една от тях във Виетнам. И не си седях на задника зад бюро в Сайгон през това време. Участвах в бойни действия и убивах хора. Ти, Сузи, никога не си правила такова нещо. Ами ти, Кам? Какво прави ти във Виетнам?

— Не бях призован в армията.

— Тогава може би просто трябва да си затваряш устата.

Марибел ги прекъсна.

— Мисля, че чухме достатъчно за Джаспър и Кам — тя се обърна към конгресмена от Ню Йорк, който седеше до нея. — Виждам, че вашият град е забранил дискриминирането на хомосексуалистите. Ти подкрепяш ли това решение?

Разговорът се насочи към правата на хомосексуалистите и Камерън си отдъхна. Твърде рано, както се оказа.

Някой попита за законодателството в другите страни и Сузи се обади:

— Какъв е законът в Полша, Лидка?

— Полша е католическа страна. Нямаме хомосексуалисти — последва тишина и тя додаде: — Слава Богу.

Джаспър Мъри си тръгна от Линдеманови едновременно с Верина Марканд.

— Сузи Канън е голяма беля — каза той, докато слизаха по стълбите. Верина се засмя и белите й зъби проблеснаха в светлината на лампите.

— Истина е.

Излязоха на тротоара. Поръчаното от Дажспър такси не се виждаше никъде. Той повървя с Верина до колата й.

— Сузи ми има зъб — обясни той.

— Не може много да ти навреди, нали? Ти вече си голяма клечка.

— Напротив. Тъкмо сега във Вашингтон тече сериозна кампания срещу мен. Изборна година е и правителството не иска телевизионни предавания като моето снощи. — Джаспър се чувстваше спокойно с Верина и й се доверяваше. Двамата бяха преживели заедно убийството на Мартин Лутър Кинг. Тогавашното усещане за близост не беше изчезнало.

— Сигурна съм, че можеш да отбиеш една клюкарска атака.

— Не знам. Шеф ми е един мой стар съперник, Сам Кейкбред, който поначало не ме харесва. А Франк Линдеман, собственикът на мрежата, с голяма радост ще се отърве от мен, стига да намери повод. Точно сега бордът се бои, че ако ме уволнят, ще бъдат обвинени в липса на обективност. Но направя ли и една грешка, изхвърчам.

— Трябва да си като Сузи, да се ожениш за шефа.

— Щях да го направя, стига да можех — Джаспър огледа улицата. — Поръчах такси за единадесет, а не го виждам. Предаването не плаща за лимузини.

— Искаш ли да те откарам?

— Би било прекрасно.

Влязоха в нейния Ягуар.

Верина си събу обувките с високи токчета и му ги подаде.