Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Разбира се.

— Струва ми се, ти знаеш, че искам да измина целия път до самия връх.

— И се обзалагам, че ще го направиш.

— Не, с теб няма да мога.

— За какво говориш?

— Старшите служители в Държавния департамент трябва да са аполитични. Те трябва да служат на демократическите и републиканските конгресмени с равно усърдие. Ако е известно, че имам връзка с конгресмен, никога няма да получа повишение. Винаги ще си казват: „Всъщност не можеш да се довериш на Мария Самърс, тя спи с конгресмена Джейкс“. Ще приемат, че съм лоялна към теб, а не към тях.

Джордж не се бе замислял за това.

— Наистина съжалявам — каза той. — Но какво мога да направя?

— Колко значи за теб тази връзка?

Стори му се, че зад предизвикателните й думи се крие молба.

— Е, малко е рано да говорим за брак…

— Рано ли? — отвърна тя и започна да се ядосва. — На тридесет и осем съм, а ти си едва вторият ми любовник. Да не мислиш, че съм търсила просто флирт?

— Щях да кажа — търпеливо заговори Джордж, — че ако се оженим, предполагам, че ще имаме деца и ще стоиш у дома да ги гледаш.

Лицето й пламна от възмущение.

— О, това ли си предполагал? Не само планираш да ми попречиш да напредвам в кариерата, но и всъщност очакваш да се откажа от нея изобщо!

— Е, обикновено жените правят това, когато се омъжат.

— Това правят, по дяволите! Събуди се, Джордж. Съзнавам, че майка ти от шестнадесетгодишна възраст се е посветила изключително на това да те отгледа, но ти си роден през тридесет и шеста, за Бога! Вече сме в седемдесетте. Дойде феминизмът. Работата вече не е нещо, с което жената се залавя, за да й минава времето, докато някой мъж благоволи да я превърне в своя домашна робиня.

Джордж се удиви. Това му беше дошло като гръм от ясно небе. Беше направил нещо нормално и разумно, а Мария кипеше от ярост.

— Не знам защо си толкова груба, по дяволите. Не съм провалил кариерата ти и не съм те превърнал в домашна робиня. И всъщност не съм те питал искаш ли да се омъжиш за мен.

Гласът й се сниши.

— Какъв задник си. Абсолютен задник.

Мария излезе от кухнята.

— Не си отивай — каза Джордж.

Чу как вратата на апартамента се затръшва.

— По дяволите.

Усети миризма на дим. Пържолите горяха. Загаси котлона под тигана. Месото беше овъглено и негодно за ядене. Бутна пържолите в кофата за боклук.

— По дяволите — повтори той.

Григорий Пешков умираше. Старият боец беше на осемдесет и седем и сърцето го предаваше.

Таня беше успяла да съобщи на брат му. Лев Пешков беше на осемдесет и две, но каза, че ще дойде в Москва с частния си самолет. Таня се питаше дали той ще получи разрешение за пътуване, но Лев някак успя. Пристигнал беше вчера и трябваше да посети Григорий днес.

Григорий лежеше у дома си, блед и неподвижен. Беше чувствителен към натиск и не можеше да понесе тежестта на завивките върху краката си, затова Аня беше сложила две кутии в леглото и беше повдигнала върху тях одеялата, та да топлят, без да го докосват.

Макар да беше слаб, Таня усещаше мощното му присъствие. Дори и в покой брадичката му стърчеше бойко. Когато отвореше очи, отправяше все същия настойчив син поглед, който често беше вселявал страх у враговете на работническата класа.

Беше неделя и семейството и близките бяха дошли да го видят. Те се сбогуваха, макар да се преструваха, че не е така, разбира се. Братът на Таня, Димка, и жена му Наталия бяха довели Катя, хубавата им седемгодишна дъщеричка. Бившата съпруга на Димка, Нина, дойде с Гриша, който дори на единадесет вече проявяваше упорството и твърдостта на прадядо си. Григорий се усмихна благо на всички.

— Бих се в две революции и в две световни войни. Цяло чудо е, че изкарах толкова дълго.

После заспа и повечето роднини излязоха. Таня и Димка останаха да седят край леглото. Кариерата на Димка беше напреднала: сега работеше в Държавния планов комитет и беше кандидат-член на Политбюро. Все още беше близък с Косигин, но опитите им да реформират съветската икономика винаги биваха блокирани от кремълските консерватори. Съпругата му Наталия ръководеше аналитичния отдел на Външното министерство.

Таня започна да разказва за последните статии, които беше написала за ТАСС. По предложение на Василий, който сега работеше в Министерството на земеделието, тя беше отлетяла до Ставропол, плодороден южен край, където колхозите експериментираха със система за стимулиране според добива.