Кен Фоллетт - Прагът на вечността

На другия ден Сенатът единодушно гласува да се назначи специален прокурор, който да е независим от опетненото Министерство на правосъдието и да разследва трябва ли президентът да бъде разследван за престъпления.

Десет дни след това одобрението за Никсън падна до 44–45 — първият случай, когато беше негативно.

Специалният прокурор се залови за работа бързо. Започна да събира екип от юристи. Мария познаваше една от тях, бивша служителка на Министерството на правосъдието, на име Антония Капел. Антония живееше в „Джорджтаун“, недалеч от дома на Мария, и една вечер Мария позвъни на вратата й.

Антония отвори и се изненада.

— Не казвай името ми — рече Мария.

Антония се озадачи, но мислеше бързо и се съгласи.

— Добре.

— Можем ли да поговорим?

— Разбира се. Влез.

— Би ли дошла в кафенето по-нататък на улицата?

Антония се учуди, но отговори:

— Разбира се. Ще помоля мъжа ми да изкъпе децата… Хмм, дай ми петнадесет минути.

— Твърдо.

Когато Антония дойде в кафенето, попита:

— Апартаментът ми подслушва ли се?

— Не знам, но е възможно, понеже сега работиш за специалния прокурор.

— Олеле.

— Ето какво — поде Мария. — Аз не работя за Дик Никсън. Вярна съм на Министерството на правосъдието и на американския народ.

— Добре…

— В момента нямам нищо конкретно, което да ти кажа, но искам да знаеш, че ако има някакъв начин да помогна на специалния прокурор, ще го направя.

Антония беше достатъчно умна и схвана, че получава предложение да има свой шпионин в Министерството на правосъдието.

— Това би могло да е наистина важно — каза тя. — Но как ще поддържаме контакт, без да разкриваме играта?

— Обаждай ми се от уличен телефон. Не се представяй. Казвай нещо за пиене на кафе. Ще се срещам с теб тук, в същия ден. По това време удобно ли е?

— Отлично е.

— Как вървят нещата?

— Още едва започваме. Търсим подходящи юристи за екипа.

— По този въпрос имам предложение: Джордж Джейкс.

— Като че ли съм го срещала. Припомни ми кой е.

— Работи за Боби Кенеди в продължение на седем години. Първо в Правосъдието, когато Боби беше главен прокурор, а после в Сената. След убийството на Боби отиде във Фосет Реншоу.

— Звучи идеално. Ще му се обадя.

Мария се изправи.

— Да си тръгнем поотделно. Намалява възможността да бъдем забелязани заедно.

— Не е ли ужасно, че трябва да действаме толкова потайно, когато всъщност вършим правилното нещо?

— Знам.

— Благодаря, че дойде да ме видиш, Мария. Наистина го оценявам.

— Довиждане. Не казвай името ми на началника си.

Камерън Дюър имаше телевизор в кабинета си. Когато от Сената предаваха заседанията на Комисията Ървин, телевизорът работеше непрестанно — както и почти половината телевизори във Вашингтон.

В понеделник следобед, седемнадесети юли, Кам работеше по доклад за новия си началник, Ал Хейг, който замени Боб Холдеман като завеждащ личния състав в Белия дом. Кам не обръщаше голямо внимание на предаваните по телевизията показания на Александър Бътърфийлд, фигура от средно ниво в Белия дом, който организираше дневната програма на президента през първия мандат на Никсън, а после напусна и оглави Федералното управление на въздухоплаването.

Един от юристите в комисията на име Фред Томпсън разпитваше Бътърфийлд.

— Известно ли Ви беше инсталирането на някакви подслушвателни устройства в Овалния кабинет на президента?

Кам вдигна поглед. Това беше неочаквано. Подслушвателни устройства — обикновено наричани бръмбари — в Овалния кабинет? Определено не.

Бътърфийлд дълго мълча. Залата на Комисията притихна.

— Иисусе Христе — прошепна Кам.

Най-сетне Бътърфийлд каза:

— Известно ми беше за подслушвателните устройства. Да, сър.

Кам стана.

— Не, по дяволите! — кресна той.

По телевизията Томпсън попита:

— Кога бяха инсталирани тези устройства в Овалния кабинет?

Бътърфийлд се поколеба, въздъхна, преглътна и отговори:

— Горе-долу през лятото на седемдесета.

— Боже всемогъщи! — викаше Кам в празния кабинет. — Как е възможно това да се случи? Как е възможно президентът да е толкова глупав?

— Кажете ни малко за действието на тези устройства. Как се активират например — попита Томпсън.

— Млъквай! Млъквай, мамицата ти! — викна Кам.

Бътърфийлд подхвана дълго обяснение за системата и накрая разкри, че се активира от глас.

Кам отново седна. Това беше катастрофа. Никсън тайно беше записвал всичко, което става в Овалния кабинет. Беше говорил за влизане с взлом, за подкупи и за изнудване, а през цялото време беше бил наясно, че неговите инкриминиращи думи се записват.