Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Ти трябва да го направиш. Това е твоята съдба.

За миг Ребека се разсмя.

— И Клаус каза същото.

— Не се изненадвам.

И съпругът, и бившият й любовник смятаха, че трябва да го направи. Тя — също. Притесняваше се: вярваше, че може, но щеше да е трудно. Националната политика беше по-тежка и по-грозна от местното управление. Пресата щеше да е злостна.

„Мама ще се гордее с мен“, помисли Ребека. Карла трябваше да е водач и навярно щеше да стане, ако не беше затворена в Източна Германия като в тъмница. Тя щеше да се вълнува, че дъщеря й осъществява нейната съсипана амбиция.

Обсъдиха всичко през следващите три вечери, а на четвъртата пристигна Дейв Уилямс.

Не го очакваха. Ребека се удиви, като го видя на прага, с кафяво велурено сако и с малък куфар с етикет от хамбургското летище.

— Можеше да се обадиш! — каза Ребека на английски.

— Загубих ти телефона — отвърна той на немски.

Тя го целуна по бузата.

— Каква чудесна изненада!

Ребека хареса Дейв още по времето, когато Плъм Нели свиреха на „Репербан“, а момчетата дойдоха тук за единственото си свястно хапване за цяла седмица. Дейв беше добър за Вали, чийто талант разцъфтя в партньорството им.

Дейв влезе в кухнята, остави куфара и се здрависа с Бернд.

— От Лондон ли пристигаш? — попита Бернд.

— От Сан Франциско. Пътувах двадесет и четири часа — както обикновено, разговаряха на някаква смесица от английски и немски.

Ребека сложи кафе. Щом се отърси от изненадата, тя се досети, че Дейв трябва да има специална причина да ги посети и се разтревожи. Дейв обясняваше на Бернд за звукозаписното студио, но Ребека го прекъсна.

— Защо си тук, Дейв? Нещо не е наред ли?

— Да. Вали.

Сърцето на Ребека прескочи един удар.

— Какво има? Кажи ми! Не е умрял…

— Не, жив е. Но е хероинов наркоман.

— О, не — Ребека тежко седна. — О, не — повтори тя и зарови лицето си в ръце.

— Има и още — продължи Дейв. — Бийп го напуска. Бременна е и не иска да отглежда детето си в такава среда.

— О, бедното ми братче.

— Какво ще прави Бийп? — попита Бернд.

— Мести се в Дейзи Фарм при мен.

— О — Ребека видя, че Дейв се чувства неудобно. Предположи, че той е подновил връзката си с Бийп. Това можеше единствено да влоши положението на брат й. — Какво можем да направим за Вали?

— Очевидно той трябва да се откаже от хероина.

— Мислиш ли, че може?

— С подходяща помощ. Има програми в Щатите и в Европа, които съчетават терапията с химически заместител, обикновено метадон. Но Вали живее в „Хайт-Ашбъри“. Там на всеки ъгъл има дилъри. Ако сам не излезе да купи, някой от тях ще почука на вратата му. Просто е твърде лесно да пропадне.

— Значи трябва да се премести?

— Мисля, че трябва да се премести тук.

— Божичко.

— Според мен ако живее с вас, ще може да зареже навика.

Ребека погледна Бернд.

— Загрижен съм за теб — каза той. — Имаш работа и политическа кариера. Привързан съм към Вали, не на последно място, защото ти го обичаш. Но не искам да жертваш живота си за него.

— Няма да е завинаги — побърза да се намеси Дейв. — Но ако успеете да го опазите чист и трезвен една година…

Ребека продължаваше да гледа Бернд.

— Няма да пожертвам живота си. Но може да го позабавя за година.

— Ако откажеш мястото в Бундестага сега, предложението може и да не бъде подновено никога.

— Знам.

Дейв каза на Ребека:

— Искам да дойдеш с мен в Сан Франциско и да убедиш Вали.

— Кога?

— Утре ще е добре. Вече съм резервирал места.

— Утре!

„Ала наистина нямам избор“, разсъди Ребека. Заложен беше животът на Вали. Нищо не можеше да се мери с това. Тя щеше да го сложи на първо място; разбира се, че щеше да го направи. Надали беше нужно и да се замисля за това.

Въпреки това й стана тъжно, че се отклонява от вълнуващата перспектива, която й беше предложена за толкова кратко.

— Какво казахте преди малко за Бундестага? — попита Дейв.

— Нищо — отвърна Ребека. — Просто нещо, с което мислех да се заема. Но ще дойда с теб в Сан Франциско, естествено.

— Утре?

— Да.

— Благодаря ти.

Ребека стана.

— Ще си приготвя една чанта.

Джаспър Мъри беше потиснат. Президентът Никсън — лъжец, измамник и мошеник — беше преизбран с огромно мнозинство. Победи в четиридесет и девет щата. Джордж Макгавърн, един от най-неуспешните кандидати в американската история, спечели само в Масачузетс и в окръг Колумбия.

Нещо повече, докато разкритията за Уотъргейт скандализираха либералната интелигенция, популярността на Никсън си оставаше висока. Пет месеца след изборите, през април 1973, одобрението за президента беше 60–33.