Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Дейв искаше да знае мнението на Уди за шансовете на Макгавърн.

— Джордж Макгавърн има един проблем — обясни Уди. — За да бие Хюбърт Хъмфри и да получи номинацията, той се принуди да прекърши властта на старите барони на Демократическата партия, градските кметове, губернаторите на щатите и шефовете на профсъюзите.

Дейв не беше проследил това в подробности.

— И как успя?

— След бъркотията в Чикаго през шестдесет и осма, партията пренаписа правилата, а Макгавърн беше председател на комисията, която направи това.

— И защо е проблем?

— Защото старите брокери на властта не искат да работят за него. Някои го презират дотолкова, че започнаха движението Демократи за Никсън.

— Младите хора го харесват.

— Трябва да се надяваме, че това ще е достатъчно.

Най-сетне Бийп пристигна с Вали. Семейство Дюър отидоха в неговата гримьорна. Дейв облече сценичния си костюм — червен гащеризон и рокерски ботуши. Направи няколко упражнения за подгряване на гласа. Докато пееше гами, влезе Бийп.

Тя го дари със слънчева усмивка и целувка по бузата. Както винаги, озари помещението със самото си влизане. „Не трябваше да я оставям да си иде“, помисли Дейв. „Що за идиот съм?“

— Как е Вали? — попита той притеснено.

— Взе малко дрога, колкото да изкара концерта. Като слезе от сцената, ще се надруса. Може да свири.

— Слава Богу.

Бийп беше със сатенени шорти и бюстие с пайети. Малко беше наддала на тегло от записа на албума насам, както забеляза Дейв: бюстът й беше понатежал и дори имаше сладко малко коремче. Той й предложи питие. Тя поиска кола.

— Запали си цигара.

— Отказах ги.

— Затова си наддала.

— Не, не е затова.

— Не беше забележка. Изглеждаш възхитително.

— Ще напусна Вали.

Това го потресе. Извърна се от бара и я зяпна.

— Олеле. Той знае ли вече?

— Ще му кажа довечера, след концерта.

— Какво облекчение. Ами всичко, което ми наговори — че искаш да не си такава егоистка и да спасиш живота на Вали?

— Имам по-важен живот за спасяване.

— Своя?

— На бебето ми.

— Иисусе Христе. Бременна си.

— В третия месец.

— Затова фигурата ти е променена.

— А от пушенето ми се гади. Даже и трева не пуша вече.

Високоговорителят в гримьорната, марка Таной, изпука и нечий глас обяви:

— Пет минути до излизането на сцената, народе. Всички сценични техници да са по местата си.

— Щом си бременна, защо тогава напускаш Вали? — попита Дейв.

— Нямам намерение да отглеждам дете в такава среда. Едно е да жертвам самата себе си, друго е да причинявам нещо подобно на дете. То ще има нормален живот.

— Къде ще идеш?

— Връщам се при мама и татко — тя тръсна глава в почуда. — Невероятно е. В продължение на десет години правя каквото мога, за да ги разкарам, но когато ми потрябва помощта им, те просто казаха „да“. Изумително е, мамицата му.

Високоговорителят обяви:

— Една минута, хора. Членовете на групата са любезно поканени да отидат в крилата, когато са готови.

Една мисъл порази Дейв.

— Три месеца…

— Не знам чие е бебето. Заченах, докато записвахте албума. Бях на хапчета, но понякога ги забравям, особено като се гипсирам.

— Но ти ми каза, че двамата с Вали рядко правите секс.

— Рядко не значи никога. Бих казала, че вероятността бебето да е на Вали е десет процента.

— Значи е деветдесет процента мое.

Лу надникна в шатрата.

— Излизаме — каза той.

— Идвам — отвърна Дейв.

Лу се махна и Дейв каза на Бийп:

— Ела да живееш с мен.

Тя го зяпна.

— Сериозно ли?

— Да.

— Дори детето да не е твое.

— Сигурен съм, че ще обичам твоето бебе. Обичам теб. По дяволите, обичам и Вали. Ела да живееш с мен, моля те.

— Божичко — възкликна тя и заплака. — Надявах се и се молех да го кажеш.

— Означава ли това, че ще дойдеш?

— Разбира се. За това копнеех.

Дейв имаше чувството, че слънцето изгрява.

— Е, тогава това и ще направим.

— А какво ще правим с Вали? Не искам той да умре.

— Имам една идея — отговори Дейв. — Ще ти кажа след шоуто.

— Излизай на сцената. Чакат те.

— Знам — той нежно я целуна по устните. Тя го обхвана с ръце и го прегърна. — Обичам те — каза Дейв.

— И аз те обичам. Не бях с ума си да те изпусна.

— Не го прави отново.

— Никога.

Дейв излезе. Притича през тревата и се качи по стълбите към кулисите, където го чакаха другите. После му дойде идея.

— Забравих нещо — каза той.

— Какво? Китарите са на сцената — отвърна Бъз раздразнително.