Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Млада жена от компанията, която разпространяваше Нели Рекърдс, влезе в гримьорната му и го попита има ли нужда от нещо. Носеше разкроени панталони и потниче и се перчеше със съвършената си фигура.

— Не, благодаря, милинка — отвърна Дейв.

Във всички гримьорни имаше бар с бира и твърд алкохол, газирани напитки, лед и по един стек цигари.

— Ако искаш нещо за отпускане, имам — продължи момичето.

Дейв поклати глава. Тъкмо сега не искаше дрога. Можеше да изпуши една трева след концерта.

— Или ако мога, нали знаеш, да направя нещо… — не се отказваше момичето.

Предлагаше му секс. Беше от най-красивите тънки калифорнийски блондинки, тоест наистина много красива, но Дейв не беше в настроение.

Не беше в настроение от последната среща с Бийп насам.

— Може би след концерта — отвърна той и си помисли: „Ако се напия достатъчно“. Накрая каза твърдо: — Оценявам предложението, но точно сега искам да се разкараш.

Момичето не се обиди.

— Кажи ми, ако си промениш намеренията! — бодро каза тя и излезе.

Тазвечерният концерт беше в полза на Джордж Макгавърн. Неговата избирателна кампания успя да върне младите хора към политиката. Дейв знаеше, че в Европа Макгавърн ще мине за умерен, докато тук го смятаха за левичар. Суровата му критика за Виетнамската война доставяше удоволствие на либералите, а той говореше авторитетно заради бойния си опит във Втората световна война.

Сестрата на Дейв, Иви, дойде в гримьорната да му пожелае успех. Облякла се беше така, че да не я разпознаят — косите й бяха прибрани под кепе от туид, носеше слънчеви очила и рокерско яке.

— Прибирам се в Англия — каза тя.

Това го изненада.

— Знам, не пишат за тебе лоши работи след онази снимка в Ханой, но…

Иви поклати глава.

— По-лошо е. Днес ме мразят толкова горещо, колкото ме обичаха преди една година. Оскар Уайлд е забелязал този феномен — едното се превръща в другото смайващо внезапно.

— Мислех, че ще го превъзмогнеш.

— Така беше, за известно време. Но от шест месеца не са ми предлагали прилична роля. Мога да играя смелото момиче в един спагети-уестърн, стриптийзьорка в някакъв забутан театър и която си искам роля в Иисус Христос суперзвезда по време на турнето в Австралия.

— Съжалявам. Нямах представа.

— Това не стана спонтанно.

— Какво искаш да кажеш?

— Няколко журналисти ми казаха, че са им се обадили от Белия дом.

— Било е организирано?

— Така смятам. Виж сега, аз бях знаменитост, която нападаше Никсън при всеки сгоден случай. Не е изненадващо, че той ми заби нож, когато бях достатъчно глупава да му дам тази възможност. Даже не е нечестно: аз правя всичко по силите си, за да остане той без работа.

— Малко множко е за теб.

— А може и да не е Никсън. Кой наш познат работи в Белия дом?

— Братът на Бийп? — Дейв не можеше да повярва. — Кам ти е причинил това?

— Навремето в Лондон той се влюби в мен, а аз го отсвирих малко грубичко.

— И той се сърди толкова години?

— Не мога да го докажа.

— Гадина с гадина!

— И така, пуснах готината холивудска къща на пазара, продадох кабриото и опаковах сбирката съвременно изкуство.

— Какво ще правиш?

— Като начало — лейди Макбет.

— Ще бъдеш страхотна. Къде?

— Страдфорд на Ейвън. Постъпвам в Кралския Шекспиров театър.

— Една врата се затваря, а друга се отваря.

— Толкова съм щастлива, че пак ще играя Шекспир. Минаха десет години, откак играх Офелия в училище.

— Гола.

Иви се усмихна горчиво.

— Каква малка фукла бях.

— И беше добра актриса дори тогава.

Иви се изправи.

— Ще те оставя да се приготвиш. Наслади се на тази вечер, братче. Аз ще съм в публиката и ще подскачам.

— Кога тръгваш за Англия?

— Самолетът ми е утре.

— Кажи ми кога започвате да поставяте Макбет. Ще дойда да те гледам.

— Ще бъде мило.

Дейв излезе с Иви. Сцената беше временна, изградена в единия край на игрището. Зад нея цяла орда помощници, озвучители, хора от звукозаписната компания и привилегировани журналисти се мотаеха по тревата. Гримьорните всъщност бяха шатри, разположени в оградена с въже зона.

Бъз и Лу бяха тук, но от Вали нямаше и следа. Дейв разчиташе Бийп да го доведе навреме. Тревожно се питаше къде ли са сега.

Малко след като Иви си тръгна, родителите на Бийп дойдоха зад сцената. Дейв отново беше в добри отношения с Бела и Уди. Реши да не им предава подозренията на Иви, че Кам настройва пресата срещу нея. Демократи открай време, те и без друго вече се дразнеха, че синът им работи за Никсън.