Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Дейв не отговори. Отърча обратно до гримьорната си. Бийп още беше там, седеше и бършеше очи.

— Ще се оженим ли? — попита Дейв.

— Добре — отговори Бийп.

Дейв пак хукна към кулисите.

— Всички ли са добре? — попита той.

Всички бяха добре.

Дейв изведе групата на сцената.

Клаус Крон покани Ребека на питие след заседанието на градския парламент в Хамбург.

Ребека се смути. Бяха минали четири години, откакто тя прекрати тяхната любовна афера. Знаеше, че през последната година Клаус излиза с една хубава жена, която отговаря за членството в някакъв профсъюз. В същото време Клаус ставаше все по-влиятелен в Свободната демократическа партия, към която принадлежеше и Ребека. Клаус и приятелката му бяха подходяща двойка. Всъщност, Ребека беше чувала, че планират да се оженят.

Затова го изгледа обезсърчаващо.

— Не в Яхт — побърза да уточни Клаус. — На някое не толкова потайно място.

Ребека се успокои и се разсмя.

Отидоха в един бар в центъра, недалеч от сградата на градската управа. За доброто старо време Ребека поръча чаша Зект.

— Минавам направо на въпроса — каза Клаус, още щом получиха питиетата. — Искаме да се явиш на избори за националния парламент.

— О! — възкликна тя. — По-малко щях да се изненадам, ако беше опитал да ме сваляш.

Клаус се усмихна.

— Не се изненадвай. Ти си интелигентна и привлекателна, говориш добре и хората те харесват. Тук, в Хамбург, те уважават хора от всички партии. Имаш почти десет години опит в политиката. Ще бъдеш много ценна.

— Но е толкова внезапно.

— Изборите винаги изглеждат внезапни.

Канцлерът Вили Бранд беше организирал предсрочни избори, които щяха да се проведат след осем седмици. Ако Ребека приемеше, можеше да стане депутат преди Коледа.

Когато преодоля изненадата, Ребека усети, че няма търпение. Нейното страстно желание беше Германия да се обедини отново, за да може тя самата и още хиляди германци да се съберат със семействата си. Никога нямаше да постигне това в местната политика, но като депутат в националния парламент можеше да има известно влияние.

Свободните демократи, нейната партия, бяха в коалиционното правителство заедно със социалдемократите на Вили Бранд. Ребека беше съгласна с неговата Остполитик — опит за контакт с Изтока въпреки Стената. Вярваше, че това е най-бързият начин да се отслаби източногерманският режим.

— Ще трябва да разговарям със съпруга си — каза тя.

— Знаех, че ще кажеш това. Жените винаги го казват.

— Това би означавало да го оставям сам за много време.

— Така е със съпрузите на всички депутати.

— Но моят съпруг е специален.

— Наистина.

— Ще говоря с него тази вечер — каза Ребека и стана.

Клаус също стана.

— Нещо лично…

— Какво?

— Ние се познаваме много добре.

— Да…

— Това е твоята съдба — той говореше сериозно. — Призванието ти е да бъдеш политик на национално ниво. Всичко по-малко от това ще бъде похабяване на таланта ти. Престъпно похабяване. Убеден съм.

Ребека се изненада на сериозността му.

— Благодаря ти.

Докато шофираше към дома, тя се чувстваше едновременно възторжена и замаяна. Внезапно се отваряше ново бъдеще. Мислила беше за националната политика, но се страхуваше, че ще й бъде прекалено трудно бидейки жена и съпруга на инвалид. Но сега, когато това стана повече от фантазия, Ребека гореше от желание.

От друга страна, какво щеше да прави Бернд?

Ребека паркира и се втурна у дома. Бернд седеше до кухненската маса в инвалидната си количка и оценяваше училищни работи с остър червен молив. Беше се съблякъл и носеше халат, който можеше да си сложи сам. За него най-трудната дреха бяха панталоните.

Ребека веднага му каза за предложението на Клаус.

— Преди да отговориш, нека ти кажа още нещо. Ако не искаш да го правя, няма да го правя. Без спорове, без съжаления, без обвинения. Ние сме партньори и това означава, че никой от нас няма право да променя живота ни едностранно.

— Благодаря — рече Бернд. — Но нека обсъдим подробностите.

— Бундестагът заседава от понеделник до петък в около двадесет седмици годишно и присъствието е задължително.

— Значи средно в годината ти ще отсъстваш около осемдесет нощи. Мога да се справя с това, особено ако вземем медицинска сестра, която да идва и да ми помага сутрин.

— Ще имаш ли нещо против?

— Разбира се, че ще имам. Но несъмнено така нощите ти у дома ще са по-сладки.

— Бернд, ти си толкова добър.