Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Разследването на ФБР трябваше да бъде прекратено.

Когато Кам Дюър влезе в кабинета на Мария Самърс в Министерството на правосъдието, тя изпита моментна уплаха. Разкрита ли беше? Дали от Белия дом не бяха установили някак, че тя е източникът на вътрешна информация на Джаспър Мъри?

Мария стоеше до шкафа с документи и за миг краката й така омекнаха, че се уплаши да не падне.

Но Кам се държеше дружелюбно и тя се поуспокои. Той се усмихна, седна и я огледа по момчешки от горе до долу, което означаваше, че я намира привлекателна.

„Мечтай си, бяло момченце“, помисли тя.

С какво ли се беше заловил сега? Мария седна зад бюрото си, свали очилата и му се усмихна приветливо.

— Здравейте, господин Дюър. Какво стана с подслушването?

— В крайна сметка не научихме много — отговори Кам. — Мислим, че е възможно Мъри да разполага със сигурен телефон другаде и да ползва него за поверителни разговори.

„Слава Богу“, рече си тя.

— Лошо.

— Въпреки това ценим помощта Ви.

— Много сте любезен. Има ли още нещо, което мога да направя?

— Да. Президентът иска главният прокурор да нареди на ФБР да прекрати разследването на влизането в „Уотъргейт“.

Мария се помъчи да прикрие колко е потресена, а в ума й гъмжаха възможните последици. Значи наистина е било номер на Белия дом. Тя беше изумена. Нямаше друг президент, освен Никсън, който да е толкова арогантен и глупав.

Отново Мария щеше да узнае повече, ако се престори, че иска да помогне.

— Е, нека го обмислим. Клайндийнст не е Мичъл, както знаете — Джон Мичъл се беше оттеглил от поста главен прокурор, за да управлява КПП. Наследникът му Ричард Клайндийнст също беше близък на Никсън, но не толкова покорен. — Главният прокурор ще поиска някаква причина.

— Можем да му дадем — отговори Кам. — Разследването на ФБР може да разкрие някои тайни от областта на външната политика. В частност, може да разкрие опасна информация за участието на ЦРУ в инвазията в Залива на свинете при президента Кенеди.

Типично за Хитрия Дик, каза си Мария с погнуса. Всеки щеше да се престори, че защитава американските интереси, докато всъщност спасява жалкия задник на президента.

— Значи става въпрос за националната сигурност.

— Да.

— Добре. Това ще оправдае заповед на главния прокурор за оттегляне на ФБР — Мария обаче не искаше това да става прекалено лесно за Белия дом. — Но Клайндийнст може да поиска конкретни уверения.

— Можем да ги предоставим. ЦРУ е готово да отправи официално искане. Уолтърс ще го стори.

Генерал Върнън Уолтърс беше заместник-директор на ЦРУ.

— Ако искането е официално, мисля, че ние ще можем да продължим по-нататък и да направим точно каквото президентът желае.

— Благодаря, Мария — момчето стана. — Отново много помогнахте.

— Моля, господин Дюър.

Кам излезе от кабинета.

Мария умислено се взря в освободения от него стол. Президентът трябва да беше наредил взлома или поне си беше затворил очите. Това беше единствената възможна причина Кам Дюър толкова да се старае с покриването. Ако някой от администрацията беше одобрил проникването, противно на желанията на Никсън, то този човек досега щеше да е посочен по име, опозорен и уволнен. Никсън не се свенеше да се отървава от колеги, които го излагат. Единственият, за когото го бе грижа, беше той самият.

А щеше ли Мария да остави да му се размине?

Щеше ли, по дяволите.

Вдигна телефона и каза:

— Свържете ме е Фосет Реншоу, ако обичате.

Дейв Уилямс беше нервен. Минали бяха почти пет години от последното излизане на Плъм Нели пред публика. Сега щяха да свирят пред шестдесет хиляди свои почитатели в парка „Кендълстик“ в Сан Франциско.

Студийната работа беше съвършено различна. Магнетофонът прощаваше — ако изсвириш погрешна нота или гласът ти изневери, или забравиш текста, можеш просто да изтриеш и да започнеш отначало.

А всичко, което се объркаше тук тази вечер, щеше да се чуе от всеки на стадиона и беше непоправимо.

Дейв си каза да не оглупява. Правил беше това поне сто пъти. Спомни си как свиреше с Гардсмен по кръчмите из лондонския Ийст Енд, когато знаеше само няколко акорда. Погледнеше ли назад, Дейв се чудеше на младежката си дързост. Спомни си вечерта, когато Джефри припадна, мъртвопиян, в Дайв в Хамбург и Вали се качи на сцената и свири соло китара без репетиции. Безгрижни дни.

А сега Дейв имаше деветгодишен опит. Това беше по-дълго от цялата кариера на много поп звезди. Въпреки това потреперваше, докато зрителите се стичаха, купуваха бира, фланелки и хотдог и до един разчитаха той да им осигури една страхотна вечер.