Кен Фоллетт - Прагът на вечността

И сега животът на Василий беше по-важен от нейния. С издаването на Свободен човек той се превърна в един от най-големите писатели в света. След третата му книга, Застой, заговориха за Нобелова награда, само дето не можеха да я дадат на псевдоним. Таня беше каналът, по който произведенията на Василий стигаха на Запад и щеше да е невъзможно да опази такава огромна и страшна тайна, ако имаше съпруг.

Комунистите ненавиждаха „Иван Кузнецов“. Цял свят знаеше, че той не може да разкрие истинското си име от страх работата му да не бъде премахната, и така кремълските вождове наистина изглеждаха филистери. При всяко споменаване на произведенията му в западните медии, хората подчертаваха, че те никога не са издавани на руския, на който са написани, заради съветската цензура. Кремъл беснееше.

— Пътуването на Никсън беше голям успех — каза Таня на Димка. — В службата получаваме новините от Запада. Хората не спират да поздравяват Никсън за неговата далновидност. Казват, че това е огромна крачка към стабилност в целия свят. Пък и одобрението за него се е повишило, а тази година в Съединените щати има избори.

Идеята, че капиталистите империалисти могат да се свържат с непокорните китайски комунисти против СССР, беше ужасяваща за съветските водачи. Те тутакси поканиха Никсън в Москва, за да наклонят везните в своя полза.

— Сега отчаяно се мъчат да превърнат и московската визита на Никсън в успех — каза Димка. — Готови са на всичко, за да не се стигне до съюз между САЩ и Китай.

На Таня й хрумна нещо.

— Наистина ли са готови на всичко? — попита тя.

— Преувеличавам. А ти какво си науми?

Таня усети как сърцето й бие по-бързо.

— Биха ли освободили дисиденти?

— Ах — Димка знаеше, но нямаше да каже на глас, че Таня мисли за Василий. Той беше един от съвсем малкото хора, които знаеха за връзката й с дисидента. Димка беше прекалено внимателен, та да го споменава току-тъй. — КГБ предлага обратното: затваряне. Искат да приберат всички, които може да размахат някой протестен плакат пред лимузината на американския президент.

— Глупаво е — отвърна Таня. — Ако изведнъж затворим стотици хора, американците ще разберат — и те си имат шпиони — и това няма да им хареса.

Димка кимна.

— Никсън не иска критиците му да кажат, че е дошъл тук и е пренебрегнал целия проблем с човешките права. Не и в година на избори.

— Именно.

Димка се умисли.

— Трябва максимално да се възползваме от тази възможност. Утре има среща с хора от американското посолство. Питам се дали не мога да използвам това…

Димка беше променен. Причината беше нахлуването в Чехословакия. До този момент той упорито се придържаше към вярването, че комунизмът може да се реформира. Но през шестдесет и осма видя, че когато няколко души успеят да напреднат в промяната на същината на комунистическото управление, усилията им биват смазани от онези, които имат интерес нещата да си останат същите. Хора като Брежнев и Андропов се наслаждаваха на властта, статута и привилегиите. Защо да рискуват всичко това? Димка вече беше съгласен със сестра си — най-големият проблем на комунизма беше, че всеобхватната власт на партията винаги задушаваше промяната. Съветската система беше безпомощно замръзнала в ужасен консерватизъм, досущ като царския режим преди шестдесет години, когато дядо му е бил майстор в Путиловата машиностроителна фабрика в Петроград.

Каква ирония, размишляваше Димка, при положение че Карл Маркс беше първият философ, обяснил феномена на обществената промяна.

На другия ден Димка председателстваше поредното от цяла серия обсъждания на посещението на Никсън в Москва. Наталия беше там, но за съжаление присъстваше и Евгений Филипов. Американският екип се ръководеше от Ед Маркъм, човек на средна възраст и дипломат от кариерата. Всички ползваха преводачи.

Никсън и Брежнев щяха да подпишат два договора за намаляване на въоръженията и едно споразумение за околната среда. „Околната среда“ не занимаваше съветската политика, обаче Никсън явно беше много запален по въпроса и беше прокарал новаторски закони в Щатите. Тези три документа бяха достатъчна гаранция, че визитата ще бъде исторически триумф, и щяха да свършат много работа срещу опасностите на един китайско-американски съюз. Госпожа Никсън щеше да посети училища и болници. Никсън настояваше да се срещне с поета-дисидент Евгений Евтушенко, когото беше виждал по-рано във Вашингтон.