Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Докато Дейв свиреше, Бъз взе баса и засвири с него, а Лу се настани зад барабаните и тихичко затърси ритъма. Импровизираха петнадесетина-двадесет минути и Дейв спря и попита:

— Какво става с Вали, по дяволите?

Излезе от студиото, последван от другите двама, и се върна в къщата.

Намериха Вали в кухнята. Лежеше в несвяст на пода, а спринцовката още беше в ръката му. Беше взел дозата още с идването й.

Бийп се приведе над него и внимателно извади иглата.

— До сутринта няма да е на себе си. Съжалявам.

Дейв изруга. Това беше краят на работата им за днес.

— Да идем ли до кръчмата? — обърна се Бъз към Лу.

В подножието на хълма имаше бар, посещаван главно от мексиканските селскостопански работници. Носеше нелепото име Салон Мейфеър, затова го наричаха „кръчмата“.

— Може.

Ритъм секцията излезе.

— Помогни ми да го отнесем в леглото — каза Бийп.

Дейв хвана Вали за раменете, Бийп — за краката, и го отнесоха в спалнята. Върнаха се в кухнята. Бийп се подпираше на плота, а Дейв приготвяше кафе.

— Наркоман е, нали? — попита той, докато се пипкаше с хартиения филтър.

Бийп кимна.

— Мислиш ли, че въобще е възможно да направим този албум?

— Да! — отвърна тя. — Моля те, не се отказвай от него. Боя се, че…

— Добре де, спокойно — каза Дейв и включи машината.

— Мога да се оправям с него — отчаяно продължи Бийп. — Вечерно време се поддържа с малки дози докато работи, а в малките часове се отрязва тотално. Днешната случка беше необичайна. Обикновено не се надрусва така. По принцип аз отмервам дрогата и я разпределям.

Дейв беше отвратен.

— Превърнала си се в медицинска сестра на един наркоман.

— Вземаме тези решения, когато сме прекалено млади и не знаем достатъчно, а после трябва да живеем с тях — рече Бийп и заплака.

Дейв я прегърна и тя захлипа на гърдите му. Той й даде малко време, предницата на ризата му се намокри, а кухнята се изпълни с аромат на кафе. После внимателно се освободи от нея и сипа две чаши.

— Не се тревожи — каза й той. — Когато знаем за проблема, можем да се съобразим с него. Докато Вали е във форма, ще правим трудните неща: писането на песните, китарните сола, вокалите. Когато не е на себе си, ще записваме другите писти и ще правим предварителен микс. Ще го сглобим.

— О, благодаря ти. Спасяваш му живота. Не мога да ти опиша какво облекчение е това за мен. Толкова си добър — тя се надигна на пръсти и го целуна по устните.

Дейв се почувства някак странно. Тя му благодареше, че е спасил живота на гаджето й, а в същото време го целуваше.

После каза:

— Каква глупачка бях да те оставя.

Това беше нечестно спрямо човека в спалнята. Но верността поначало не беше силата на Бийп.

Тя го обгърна през кръста и се притисна в него.

За миг Дейв задържа ръце във въздуха, далеч от нея, после се предаде и пак я прегърна. Може би верността не беше и неговата сила.

— Наркоманите не правят много секс — каза тя. — Мина време.

Дейв потрепери. Осъзнаваше, че някак е знаел, че това ще стане, още в мига, когато тя дойде пред къщата с червеното си кабрио.

Трепереше, понеже я желаеше толкова силно.

Продължаваше да мълчи.

— Отведи ме в леглото, Дейв. Хайде да го направим, само веднъж, за доброто старо време.

— Не — каза той.

Но го направи.

Завършиха албума в деня, когато директорът на ФБР Дж. Едгар Хувър умря.

По пладне на другия ден, докато се хранеха в кухнята на Дейзи Фарм, Бийп каза:

— Дядо ми е сенатор и казва, че Дж. Едгар обичал да прави свирки.

Всички се удивиха.

Дейв се подсмихна. Съвсем сигурен беше, че старият Гас Дюър никога не е казвал „да прави свирки“ в присъствието на внучката си. Но Бийп обичаше да говори така пред момчетата. Знаеше, че им въздейства. Беше пакостлива. Това беше едно от нещата, които я правеха вълнуваща.

— Дядо ми каза, че Хувър живеел със своя заместник-директор, някой си Толсън — продължи Бийп. — Ходели навсякъде заедно, като съпрузи.

— Хора като Хувър създават лошо име на нас, педалите — отсъди Лу.

Вали, който беше станал необичайно рано, каза:

— Ей, слушайте, да направим концерт, когато албумът излезе, става ли?

— Аха. Какво си намислил? — попита Дейв.

— Нека с него наберем средства за Джордж Макгавърн.

Идеята рок групи да набират средства за либерални политици ставаше все по-разпространена, а Макгавърн беше водещият претендент за номинацията на демократите за тазгодишните президентски избори. Представяше се като кандидат на мира.