Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Страхотна идея. Двойно повече реклама за нас, а и помага за прекратяването на войната — каза Дейв.

— Аз съм за — откликна Лу.

— Окей, в малцинство съм, отстъпвам — рече Бъз.

След малко Лу и Бъз си тръгнаха, за да хванат самолета за Лондон. Вали отиде в студиото да прибере китарите в калъфите им. Не обичаше да оставя тази работа на помощния персонал.

— Не можеш просто да си отидеш — каза Дейв на Бийп.

— Защо не?

— Защото през последните шест седмици се чукахме като откачени всеки път, когато Вали се надруса.

— Страхотно беше, нали? — каза тя с усмивка.

— И защото се обичаме — Дейв изчака тя да потвърди или да отрече.

Тя не направи нито едното, нито другото.

— Не можеш просто да си отидеш — повтори той.

— А какво друго да правя?

— Говори с Вали. Кажи му да си намери друга медицинска сестра. Ела да живееш тук с мен.

Бийп поклати глава.

— Срещнах те преди десет години — продължи Дейв. — Бяхме любовници. Сгодихме се и щяхме да се оженим. Струва ми се, че те познавам.

— И?

— Ти си привързана към Вали, грижиш се за него, искаш той да се чувства добре. Но рядко правите секс, а — което е още по-показателно — не личи да имаш нещо против. Което ми говори, че не го обичаш.

Бийп отново не потвърди и не отрече.

— Мисля, че обичаш мен — каза Дейв.

Бийп погледна в празната си чаша от кафе, все едно можеше да прочете отговора в утайката.

— Да се оженим ли? — попита Дейв. — Затова ли се колебаеш? Защото искаш да ти предложа? Тогава ще го направя. Омъжи се за мен, Бийп. Обичам те. Обикнах те, когато бяхме на тринадесет и не мисля, че оттогава съм преставал да те обичам.

— Какво, дори когато беше в леглото с Манди Лав?

Той се усмихна тъжно.

— Може и да съм те забравял за няколко мига от време на време.

— Вярвам ти — отговори тя с усмивка.

— Ами деца? Искаш ли да имаш деца? Аз искам.

Бийп нищо не каза.

— Стоя тук и си изливам сърцето, а не получавам нищо в отговор. Какво става в главата ти?

Бийп вдигна поглед и Дейв видя, че плаче.

— Ако напусна Вали, той ще умре — каза тя.

— Не ми се вярва.

Бийп вдигна ръка да го накара да млъкне.

— Попита какво става в главата ми. Ако наистина искаш да знаеш, недей да ми противоречиш.

Дейв млъкна.

— През живота си съм направила много себични и лоши неща. Ти знаеш за някои от тях, но има и други.

Дейв й вярваше. Но искаше да й каже, че освен това тя е донесла радост и смях в живота на много хора, включително и в неговия. Тя обаче го беше помолила да слуша и той слушаше.

— Животът на Вали е в моите ръце.

Дейв премълча забележката си, но Бийп изрече онова, което той се канеше да каже.

— Окей, аз не съм виновна, че той е наркоман, не съм му майка, не съм длъжна да го спасявам.

Според Дейв Вали можеше и да е по-жилав, отколкото тя си мисли. От друга страна, Джими Хендрикс умря, Джанис Джоплин умря, Джим Морисън умря…

— Искам да се променя — каза Бийп. — Нещо повече, искам да възмездя грешките си. Време е да свърша нещо, което не е просто каквото ме вълнува за момента. Време е да направя нещо добро. Затова ще остана с Вали.

— Това ли е последната ти дума?

— Да.

— Всичко хубаво тогава — каза Дейв и бързо излезе от кухнята, за да не може Бийп да види, че плаче.

Кремъл е в паника заради посещението на Никсън в Китай — съобщи Димка на Таня.

Бяха в жилището на Димка. Тригодишната му дъщеричка Катя седеше на коляното на Таня и двете разглеждаха книжка с картинки с домашни животни.

Димка и Наталия се бяха нанесли в Правителствения дом. Кланът Пешкови-Дворкини вече обитаваше три апартамента в сградата. Дядо Григорий беше в своето жилище заедно с дъщеря си Аня и внучката си Таня. Бившата съпруга на Димка, Нина, и синът му Гриша, вече малък ученик на осем години, бяха във втория апартамент. А сега Димка, Наталия и Катя също се нанесоха. Таня обожаваше племенниците си и винаги ги наглеждаше с радост. Понякога Правителственият дом й приличаше на село, където голямото семейство се грижеше за децата.

Хората често я питаха дали не иска да има свои деца. „Много време има“, отговаряше винаги Таня. Още беше едва на тридесет и две. Но не се чувстваше свободна да се омъжи. С Василий не бяха любовници, но тя беше посветила живота си на общата им нелегална работа. Първо с издаването на Несъгласие, после с тайното изнасяне на книгите на Василий на Запад. От време на време я ухажваше по някой от все по-малобройните подходящи ергени на нейна възраст и понякога тя излизаше на някоя и друга среща, а с единия дори преспа. Но не можеше да ги допусне в тайния си живот.