Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Кам изпитваше дълбоко удовлетворение от цялата работа. Колчем прочетеше филипиките срещу нея в някой таблоид, той си припомняше как Иви нарече любовта му смешна.

Но още не беше приключил с нея.

Когато ответният удар беше в зенита си, Кам се обади на Мелтън Фокнър, бизнесмен и поддръжник на Никсън, който беше в борда на една от телевизионните мрежи. Използва телефонната централа, за да може секретарката на Фокнър да му каже:

— Звънят от Белия дом!

Когато се свърза с Фокнър, Кам се представи и каза:

— Президентът ме помоли да Ви се обадя, сър, за специалния филм, който готвите за Джейн Адамс.

Джейн Адамс, починала през 1935 година, беше прогресивна активистка, суфражетка и носителка на Нобелова награда.

— Точно така — отвърна Фокнър. — Президентът почитател ли е на Джейн Адамс?

„Такъв ли е, по дяволите“, помисли Кам. Джейн Адамс беше тъкмо от празноглавите либерали, които той мразеше.

— Да, наистина — рече той. — Но Холивуд Рипортър пише, че обмисляте да дадете ролята на Джейн Адамс на Иви Уилямс.

— Вярно.

— Навярно сте виждали последните новини за Иви Уилямс и това как тя се оставя да бъде използвана за пропаганда на враговете на Америка.

— Разбира се, четох тази история.

— Убеден ли сте, че тази антиамериканска британска актриса със социалистически убеждения е подходяща за ролята на една американска героиня?

— Като член на борда аз нямам думата при подбора на артисти…

— Президентът няма право на никакви действия против това, Боже опази, но мислеше, че може би ще Ви е интересно да знаете неговото мнение.

— Това е съвсем сигурно.

— Приятно ми беше да разговарям с Вас, господин Фокнър — каза Кам и затвори.

Чувал беше хората да казват, че отмъщението е сладко. Но никой не му беше обяснил колко точно.

Дейв и Вали седяха на високите столчета в звукозаписното студио с китари в ръце. Имаха песен със заглавие Отново заедно. Беше в две части, в различни тоналности, и им трябваше подходящ акорд за прехода. Пееха песента отново и отново и опитваха различни неща.

Дейв беше щастлив. Все още го имаха. Вали беше оригинален, измисляше мелодии и хармонични прогресии, които никой друг не ползваше. Взаимно пораждаха идеи и резултатът беше по-добър от всичко, което бяха правили сами. Завръщането щеше да е триумфално.

За разлика от Бийп Вали се беше променил. Беше мършав. Високите му скули и бадемовите очи се подчертаваха от слабостта и му придаваха някаква вампирска хубост.

Бъз и Лу седяха при тях, пушеха, слушаха и чакаха. Бяха търпеливи. Когато Вали и Дейв измислеха песента, Бъз и Лу се залавяха за инструментите и правеха партиите на барабаните и баса.

Беше десет вечерта и работеха вече от три часа. Щяха да продължат до три или четири през нощта и да спят до пладне. Това бяха часовете за рокендрол.

Беше третият им ден в студиото. Първия ден се забавляваха, свиреха любимите си стари парчета и с удоволствие свикваха отново един с друг. Вали изпълняваше чудесни мелодични линии на китарата. За беля, на втория ден стомахът му се развали и той се оттегли рано. Затова днес беше първият им ден сериозна работа.

Върху усилвателя до Вали се мъдреше бутилка Джак Даниълс и висока чаша с лед. В старите времена често пиеха или пушеха трева, докато работеха. Това беше част от удоволствието. Напоследък Дейв предпочиташе да работи трезвен, но Вали не беше изменил на навиците си.

Бийп донесе четири бири на поднос. Дейв предполагаше, че тя иска Вали да пие бира вместо уиски. Често носеше и храна в студиото: боровинки със сладолед, шоколадов кейк, купи с фъстъци, банани. Искаше Вали да не се прехранва само с алкохол. Той вземаше лъжица сладолед или шепа фъстъци, после се връщаше към своя Джак Даниълс.

За щастие, той още беше блестящ, както показваше новата песен. Но се дразнеше от неспособността им да измислят свързващия акорд.

— Мамицата му. В главата ми е, нали разбираш. Но не ще да излезе.

Бъз отвърна:

— Музикален запек, братле. Трябва ти слабително. Какво е еквивалент на паница сливи?

— Опера от Шьонберг — каза Дейв.

— Соло на барабани на Дейв Кларк — додаде Лу.

— Албум на Демис Русос.

Телефонът присветна и Бийп отговори.

— Влизай — каза тя и затвори. После обясни на Вали:

— Хилтън е.

— Добре — каза Вали, остави китарата на стойката и излезе.

Дейв въпросително погледна Бийп, която каза:

— Дилър.

Дейв продължи да свири. Нямаше нищо необичайно дилър на наркотици да се отбие в звукозаписно студио. Той не знаеше защо музикантите ползват наркотици толкова повече от останалите хора, но открай време си беше така: Чарли Паркър беше пристрастен към хероина, при това беше от по-предишното поколение.