Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Фиц обърса лице с голяма бяла кърпа.

— Да вървим — изрече той.

На контролно-пропускателния пункт отново ги задържаха. Ханс Хофман усмихнато гледаше как подробно претърсват тях и колата им.

— Какво търсите? — попита Дейв. — Защо ни е да изнасяме нещо от Източна Германия? Та при вас няма нищо, което човек би искал да изнесе!

Никой не му отвърна.

Униформен служител взе албума със снимките и го подаде на Хофман.

Той го прелисти небрежно и заяви:

— Това ще трябва да бъде прегледано от нашия отдел по веществените доказателства.

— Разбира се — тъжно се съгласи Фиц.

Трябваше да напуснат без албума.

Докато се отдалечаваха, Дейв погледна назад и видя как Ханс пуска албума в една кофа за боклук.

Джордж Джейкс отлетя от Портланд до Лос Анджелис, за да се представи на Верина с диамантен пръстен в джоба.

Пътуваше с Боби Кенеди и не бе виждал Верина от погребението на Мартин Лутър Кинг в Атланта преди седем седмици.

Джордж бе съсипан от убийството. Доктор Кинг беше ярката надежда на черните американци, а сега го нямаше, убит от бял расист с ловджийска пушка. Президентът Кенеди даде надежда на черните, но и той бе убит от бял човек с оръжие. Какъв беше смисълът от политиката, ако великите хора можеха толкова лесно да бъдат премахнати? Е, мислеше си Джордж, поне имаме Боби.

Верина беше още по-тежко засегната. На погребението беше смутена, гневна и дезориентирана. Човекът, комуто се бе възхищавала, радвала и служила седем години, си беше отишъл.

За смайване на Джордж, тя не поиска той да я утешава. Това дълбоко го нарани. Живееха на близо хиляда километра разстояние един от друг, но той беше мъжът в живота й. Сметна, че отхвърлянето е част от мъката й и че ще премине.

В Атланта за нея нямаше нищо — тя не искаше да работи за Ралф Абърнети, наследник на Кинг — тъй че напусна. Джордж си помисли, че може да се нанесе в неговия апартамент във Вашингтон. Както и да е, тя без обяснения се завърна в дома на родителите си в Лос Анджелис. Може би имаше потребност да е насаме, за да скърби.

Или може би искаше нещо повече от проста покана да се нанесе в жилището му.

Оттам и пръстенът.

Следващият вътрешнопартиен избор беше в Калифорния, което даваше на Джордж възможност да се види с Верина.

На летището в Лос Анджелис той нае бял Плимут Валиант, евтино возило — кампанията плащаше — и отиде на улица „Норт Роксбъри“ в Бевърли Хилс.

Мина през високите порти и паркира пред тухлена къща в стил Тюдор, за която предположи, че е с размерите на пет истински къщи от същия период. Родителите на Верина, Пърси Марканд и Бейб Лий, живееха като истински звезди.

Прислужницата го въведе и го остави във всекидневна, в която нямаше нищо от стила Тюдор — бял килим, климатична инсталация, френски прозорец, обърнат към плувния басейн. Тя го попита дали не би искал питие.

— Безалкохолно, моля — отвърна той. — Каквото и да е.

При влизането на Верина той изживя потрес.

Тя беше отрязала разкошната си афроприческа и сега косата й бе остригана ниско до главата като неговата. Носеше черни панталони, синя риза, кожен блейзър и черна барета. Това бе униформата на Партията за самоотбрана на черните пантери.

Джордж потисна възмущението си, за да я целуне. Тя му подаде устните си, но за малко, и той веднага разбра, че настроението й от погребението не се е променило. Надяваше се предложението му да я извади от него.

Седнаха на канапето, покрито с усукан мотив в тъмнооранжево, минзухареножълто и шоколадовокафяво. Прислужницата подаде на Джордж Кока-Кола с лед във висока чаша на сребърен поднос.

Когато тя си излезе, той пое ръката на Верина. Сдържайки гнева си, той я попита възможно най-деликатно:

— Защо носиш тази униформа?

— Не е ли очевидно?

— Не и за мен.

— Мартин Лутър Кинг водеше ненасилствена кампания и го застреляха.

Джордж се разочарова от нея. Беше очаквал по-добри доводи.

— Ейбрахам Линкълн е водил гражданска война и са застреляли и него — възрази той.

— Черните имат правото да се защитават. Никой друг няма да го направи — особено полицията.

Джордж едва прикриваше презрението си към такива идеи.

— Просто искаш да плашиш белите. Нищо не е било постигано с такова перчене.

— А какво е постигнало ненасилието? Стотици черни линчувани или убити, хиляди бити и затворени.

Джордж не искаше да се кара с нея — напротив, желаеше да я върне към нормалното — но не можа да се удържи и повиши глас.