Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Ще отнеме толкова време, колкото трябва. Как се казва сестра Ви?

— Защо задавате този въпрос?

— Казвате, че искате да присъствате на погребението на сестра си. Как се казва тя?

— Казах, че искам да присъствам на погребението на близък роднина. Не съм казал, че е сестра ми. Очевидно вие вече знаете всичко за това.

Дейв разбра, че тайният полицай е очаквал тях. Трудно беше да си представи защо.

— Отговорете на въпроса. Какво е името на сестра Ви?

— Името й беше госпожа Мод фон Улрих, както очевидно вече са Ви осведомили Вашите шпиони.

Дейв забеляза, че Фиц започва да се ядосва и да нарушава собственото си правило да казва колкото може по-малко.

— Как така лорд Фицхърбърт има немска сестра? — продължи мъжът.

— Тя се омъжи за моя немски приятел Валтер фон Улрих, навремето германски дипломат в Лондон. Беше убит от Гестапо по време на Втората световна война. Вие какво сте вършили по време на войната?

От яростта по лицето на другия Дейв схвана, че той е разбрал, но не отвърна на въпроса. Наместо това се обърна към Дейв:

— Къде е Вали Франк?

Дейв беше смаян.

— Не знам.

— Разбира се, че знаете. Та той е в музикалния Ви състав.

— Съставът се разпадна. Не съм виждал Вали от месеци. Не знам къде е.

— Това не е възможно. Та вие сте партньори.

— Партньорите се разделят.

— Каква е причината за конфликта ви?

— Лични и музикални различия.

В действителност различията бяха само лични. Дейв и Вали никога не бяха имали музикални различия.

— Но искате да присъствате на погребението на баба му.

— Тя е моя пралеля.

— Къде за последно сте видели Вали Франк?

— В Сан Франциско.

— Адресът, моля.

Дейв се спря. Това ставаше неприятно.

— Отговорете, моля. Вали Франк е търсен за убийство.

— За последен път го видях в парка „Буена Виста“. Това е на улица „Хайт“. Не знам къде живее.

— Разбирате ли, че е престъпление да възпрепятствате полицията при изпълнение на служебния й дълг?

— Разбира се.

— И че ако извършите престъпление в Германската демократична република, можете да бъдете арестуван, съден и затворен тук?

Дейв изведнъж се стресна, но опита да остане спокоен.

— И тогава милиони почитатели по света ще настояват за освобождаването ми.

— Няма да им бъде позволено да се месят в работата на правосъдието.

Намеси се Фиц:

— Сигурни ли сте, че другарите ви в Москва ще бъдат доволни, задето предизвиквате голям дипломатически инцидент във връзка с това?

Високият се разсмя презрително, но не беше убедителен.

Изведнъж Дейв прозря.

— Вие сте Ханс Хофман, нали?

Преводачът не преведе това, но вместо това бързо каза:

— Името му не е важно за вас.

Дейв обаче можеше да каже, според лицето на високия, че предположението му е било правилно. Той продължи:

— Вали ми разказа за Вас. Сестра му Ви е изхвърлила и оттогава Вие си отмъщавате на нейното семейство.

— Отговорете на въпроса.

— Това част от Вашето отмъщение ли е? Да тормозите двама невинни хора, които отиват на погребение? Вие, комунистите, такива хора ли сте?

— Почакайте тук, моля.

Ханс и преводачът му излязоха от помещението и Дейв чу от другата страна на вратата звука на резето.

— Съжалявам — рече Дейв. — Това май е заради Вали. Щеше да е по-добре да бе дошъл сам.

— Не е твоя грешката. Надявам се да не изпуснем погребението.

Фиц извади кутията си за пури.

— Не пушиш ли, Дейв?

Дейв поклати глава.

— Не и тютюн.

— Марихуаната вреди.

— А пурите са здравословни?

Фиц се усмихна.

— Туше.

— Водил съм този разговор с баща си. Той пие уиски. Вие, парламентаристите, имате ясна политика — всички опасни наркотици са незаконни, с изключение на харесваните от вас. А после се оплаквате, че младежите не слушали.

— Прав си, разбира се.

Пурата беше голяма, Фиц я изпуши цялата и хвърли угарката в пепелник от щампована тенекия. Единадесет часа дойде и отмина. Изпуснаха погребението, за което бяха долетели от Лондон.

В единадесет и половина вратата се отвори отново. На нея стоеше Ханс Хофман. С усмивчица той им каза:

— Можете да влезете в Германската демократична република.

И си тръгна.

Дейв и Фиц намериха колата си.

— По-добре направо да отиваме в къщата — предложи Фиц и даде адреса на шофьора.

Движеха се по „Фридрихщрасе“ към „Унтер ден Линден“. Старите правителствени сгради бяха величествени, но тротоарите пустееха.

— Боже мой — изкоментира Фиц. — Това беше една от най-оживените търговски улици в Европа. Погледни я сега. Мъртър Тидфил в понеделник.