Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Точно това и трябваше да каже. Стягането изчезна. Ребека се боеше, че ще навлезе твърде навътре, ще разбере, че е взела грешното решение и няма да може да се дръпне. Обещанието на Клаус успокои ума й.

— Да вървим — каза тя.

Влязоха в колите си и тя последва Клаус. Докато караше, изпитваше бурна радост. Щеше да се отдаде на Клаус. Представи си лицето му, когато сваля блузата й — носеше нов сутиен, черен с дантелки. Представяше си как се целуват — страстно преди, нежно след това. Представяше си простенването му, когато тя поемеше пениса му в устата си. Чувстваше, че никога не е желала нещо толкова силно, и трябваше да стисне зъби, за да не извика.

Клаус имаше малък апартамент в модерна сграда. Ребека отново бе налегната от съмнения, докато се изкачваше с асансьора. Ами ако той не я хареса, след като тя свали дрехите си? Беше на тридесет и седем и вече нямаше твърдите гърди и съвършената кожа от юношеските си години. Ами ако той имаше скрита тъмна страна? Можеше да извади белезници и камшик, после да заключи вратата…

Каза си да не бъде глупава. Притежаваше способността на нормалната жена да разбира кога е в компанията на ненормален човек, а Клаус беше възхитително нормален. Все пак изпитваше напрежение, когато той отвори вратата на апартамента и я въведе.

Типичен мъжки дом, малко нещо недекориран, с утилитарни мебели, като изключим голям телевизор и скъпа музикална уредба.

— От колко време живееш тук? — попита Ребека.

— Година.

Както и беше предположила, не бяха в дома, който бе споделял с покойната си жена.

Той несъмнено беше планирал какво да прави оттук нататък. С бързи движения запали газовото отопление, постави един струнен квартет на Моцарт на грамофона и донесе табличка с бутилка шнапс, две чаши и купа с осолени ядки.

Седнаха един до друг на канапето.

Тя искаше да го попита колко още момичета е съблазнил на това канапе. Това щеше да бъде дисонансна нотка, но тя все пак се питаше. Харесваше ли му да бъде ерген, или искаше отново да се жени? Още един въпрос, който тя нямаше да зададе.

Той сипа питиетата и тя отпи просто за да прави нещо.

— Ако се целунем сега, ще опитаме питието на езиците си — отбеляза той.

— Добре — ухили се тя.

Той се наведе над нея.

— Не обичам прахосничеството — промълви той.

— Толкова се радвам, че си пестелив — отвърна тя.

За момент не можеха да се целуват, понеже се кискаха твърде много.

После го направиха.

Хората сметнаха Камерън Дюър за откачен, когато покани Ричард Никсън да говори в Бъркли — най-радикалното студентско градче в страната. Заявиха, че Никсън ще бъде разпънат. Щял да се надигне бунт. Кам не обръщаше внимание.

Според него Никсън беше единствената надежда за Америка. Той беше силен и с ясни цели. Твърдеше се, че бил безскрупулен и лукав — какво от това? Америка се нуждаеше от такъв водач. Да не дава Господ президент да бъде човек като Боби Кенеди, който не можеше да спре да се пита какво било право и какво не било. Следващият президент трябваше да унищожи бунтарите в гетата и Виетконг в джунглата, а не да изследва съвестта си.

В писмото си до Никсън Кам твърдеше, че либералите и криптокомунистите в университетското градче получавали цялото внимание в левичарските средства за масова информация, но повечето студенти били консервативни и законопослушни. За Никсън щели да дойдат много хора.

Семейството на Кам беше бясно. Дядо му и прапрадядо му бяха сенатори демократи. Родителите му винаги бяха гласували за Демократическата партия. Сестра му бе тъй гневна, че не можеше да говори.

— Как можеш да провеждаш кампания в подкрепа на несправедливостта, безчестието и войната?

— Няма справедливост без порядък по улиците, няма мир, докато сме заплашвани от международния комунизъм.

— Къде си бил през последните няколко години? Когато черните действаха ненасилствено, ги нападаха с палки и кучета! Губернатор Рейгън хвали полицията, задето бие демонстриращите студенти!

— Ти си против полицията.

— Не, не съм. Аз съм против престъпниците. Полицаи, които бият демонстранти, са престъпници и трябва да отидат в затвора.

— Затова и подкрепям хора като Никсън и Рейгън — противниците им искат да натикат в затвора полицаите вместо смутителите.

Кам бе доволен, когато вицепрезидентът Хюбърт Хъмфри заяви, че ще търси номинацията на Демократическата партия. Хъмфри беше момче за всичко на Джонсън в продължение на четири години и никой нямаше да му повярва, че ще спечели войната или ще уреди мир, тъй че нямаше вероятност да бъде избран. Той обаче можеше да развали нещата за по-опасния Боби Кенеди.